OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Тя е скромна, стойностна, осъществена и разпознаваема личност. Човек, от когото има какво да се научи като ценностна система. Човек, който не се самозалъгва и стои устойчиво на нозете си.
Тя е трето поколение Учител в семейството си. Отдава с много любов почти 40 години от живота си на децата, за да ги образова. Тя е Учителят по математика Анна Горинова.
Казва, че решава да се посвети на тази професия от любов към децата, преклонение пред човешкото знание и защото смята, че по този начин може да бъде полезна на хората.
Казва, че решава да се посвети на тази професия от любов към децата, преклонение пред човешкото знание и защото смята, че по този начин може да бъде полезна на хората.
Със съпруга си Ясен Христов се радват на пораснали син и дъщеря. На въпроса как е разпределяла времето между майката и учителя, когато децата й са били малки, отговаря, че „ролята на майка и учителка е една и съща”. За нея ученикът е човек малък, още недеформиран от живота.
Анна Горинова завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където през юли 1979 г. се дипломира като магистър по специалност „Математика“, квалификация Учител по математика.
През 1989 г. защитава втора професионално-квалификационна степен в СУ „Климент Охридски“ и ЦИУУРК – София. Има специализация по методика на обучението по математика и информатика в СУ „Климент Охридски“.
От 1979 г. до 1994 г. е учител по математика в ТМТ „Инж.Никола Белопитов“, а от 1994 г. до 2002 г. негов директор с преподаване на математика. В края на 90-те години завършва „Счетоводство и контрол“, но не практикува тази специалност, защото ту трябва да изкара пореден випуск, ту да реши проблем в техникума, ту нещо друго. Явно не съм искала да сменям професията, шеговито отговаря тя на въпроса дали е мислила някога за това.
През 2002 г. се премества в СУ „Нешо Бончев“, където до 2005 г. е учител по математика, а от 2005 г. до днес е заместник-директор по учебната дейност с преподаване на математика. В анкетна карта през май тази година за личния си стил на преподаване споделя, че през различните учебни години методите и техниките се менят – учебната материя, учебните и технически средства, модата в методиката на преподаване, а най-вече учениците.Остават постоянни методите диференциация, индивидуален подход, екипна работа, приучаване към индуктивно и дедуктивно мислене, позитивизъм, морално поощряване. В последните години се налага приучаването към дигитална култура за обучение и самообучение по математика (облачни технологии, ползване на електронни учебници, електронни платформи, уеб-инструменти).
Анна Горинова не престава да стимулира учениците към изяви в математически състезания: Математически турнир „Иван Салабашев“, „Математическо кенгуру“, Международно състезание „Математика без граници“, Национална математическа олимпиада. „Но смисълът на работата на учителя по математика не е единствено да се създават състезатели, а да покажем на децата, че изучаването на математиката не е трудно”,казва тя. За нея математиката, както и другите учебни предмети, изкуствено са отделени от човешкото знание. То е едно. Като справка за убедеността си сочи древногръцките школи, а днес Стивън Хокинг.
„Няма два випуска или два класа, които си приличат по темперамент, възможности и желание за работа”, сочи опитът й. Тя не приема коментарите на част от работещите в училище, че днес учениците не се интересували от нищо. И сега учениците са любознателни ( всяко дете е такова), сега са по-свободни, което е много хубаво. Но те трябва да бъдат научени сами да ограничават свободното си поведение, за да не притесняват другите, смята учителят по математика с 40-годишен опит. Не крие, че, макар и рядко да се е случвало, е повишавала тон на учениците, но те са разбирали, че е основателно.
Смята, че образователните системи на Германия и Канада са най-адекватни за общественото и личностното развитие на младите хора днес. В българското образование са необходими уроци по толерантност, доброта, усърдие, хъс за преодоляване на трудностите от всякакво естество, удоволствие от работата, от резултатите. Полезно е децата да поемат предизвикателства с премерен риск. Както птиците учат малките да летят и в един момент ги изхвърлят от гнездото
Според нея агресивните хора страдат от „дефицит на обич в ранните години” и си личат от 100 км. Затова и един млад учител трябва да разбере дали обича децата и дали е готов да носи отговорност за своите ученици. А в разбирането си „отговорност за своите ученици” тя влага отговорност за здравето и психиката на учениците; социализиране на децата, което задължително включва толерантност, уважение към околните, отзивчивост, състрадание, доброта; приобщаване към съкровищницата на човешкото знание; да искат и да могат да мислят; създаване в една или друга степен на качествата последователност, постоянство, търсене на начини за справяне с проблем, желание за труд и удоволствие от добре свършената работа.
За своите учители Анна Горинова с обич си спомня, че са били ерудирани, спокойни, широко скроени и обичащи децата и професията си.
Дипломата и стажът помагат да си добър учител, но не са достатъчни, убедена е учителката, отдала 40 години от живота си на младите.Смята, че дигиталните умения се усвояват, изисква го информационната революция, но те са средство, а не самоцел.
Уменията, които трябва да притежава учителят, откакто свят светува, са, на първо място, любов към децата и професията, теоретична и методическа подготовка, педагогически такт и т.н. И непрекъснато сам да се усъвършенства, защото човек се учи, докато е жив.
Анна Горинова не се блазни от постове. Знае, че да си учител е призвание, а да си директор или зам.-директор е само длъжност.Но за изпълнението на тези длъжности от огромно значение е подкрепата на колегите във всеки един момент. Иначе е невъзможно. Тя чувства уважението на учениците и е благодарна на колегите си, които винаги са били до нея през всичките години.
На въпроса, ако трябва да напише автобиография, как би я започнала и как би я завършила, шеговито отговаря: „Рано е!” А като основен житейски принцип ми предлага стихотворението на Надежда Захариева
Любов е да раздаваш
Анна Горинова завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където през юли 1979 г. се дипломира като магистър по специалност „Математика“, квалификация Учител по математика.
През 1989 г. защитава втора професионално-квалификационна степен в СУ „Климент Охридски“ и ЦИУУРК – София. Има специализация по методика на обучението по математика и информатика в СУ „Климент Охридски“.
От 1979 г. до 1994 г. е учител по математика в ТМТ „Инж.Никола Белопитов“, а от 1994 г. до 2002 г. негов директор с преподаване на математика. В края на 90-те години завършва „Счетоводство и контрол“, но не практикува тази специалност, защото ту трябва да изкара пореден випуск, ту да реши проблем в техникума, ту нещо друго. Явно не съм искала да сменям професията, шеговито отговаря тя на въпроса дали е мислила някога за това.
През 2002 г. се премества в СУ „Нешо Бончев“, където до 2005 г. е учител по математика, а от 2005 г. до днес е заместник-директор по учебната дейност с преподаване на математика. В анкетна карта през май тази година за личния си стил на преподаване споделя, че през различните учебни години методите и техниките се менят – учебната материя, учебните и технически средства, модата в методиката на преподаване, а най-вече учениците.Остават постоянни методите диференциация, индивидуален подход, екипна работа, приучаване към индуктивно и дедуктивно мислене, позитивизъм, морално поощряване. В последните години се налага приучаването към дигитална култура за обучение и самообучение по математика (облачни технологии, ползване на електронни учебници, електронни платформи, уеб-инструменти).
Анна Горинова не престава да стимулира учениците към изяви в математически състезания: Математически турнир „Иван Салабашев“, „Математическо кенгуру“, Международно състезание „Математика без граници“, Национална математическа олимпиада. „Но смисълът на работата на учителя по математика не е единствено да се създават състезатели, а да покажем на децата, че изучаването на математиката не е трудно”,казва тя. За нея математиката, както и другите учебни предмети, изкуствено са отделени от човешкото знание. То е едно. Като справка за убедеността си сочи древногръцките школи, а днес Стивън Хокинг.
„Няма два випуска или два класа, които си приличат по темперамент, възможности и желание за работа”, сочи опитът й. Тя не приема коментарите на част от работещите в училище, че днес учениците не се интересували от нищо. И сега учениците са любознателни ( всяко дете е такова), сега са по-свободни, което е много хубаво. Но те трябва да бъдат научени сами да ограничават свободното си поведение, за да не притесняват другите, смята учителят по математика с 40-годишен опит. Не крие, че, макар и рядко да се е случвало, е повишавала тон на учениците, но те са разбирали, че е основателно.
Смята, че образователните системи на Германия и Канада са най-адекватни за общественото и личностното развитие на младите хора днес. В българското образование са необходими уроци по толерантност, доброта, усърдие, хъс за преодоляване на трудностите от всякакво естество, удоволствие от работата, от резултатите. Полезно е децата да поемат предизвикателства с премерен риск. Както птиците учат малките да летят и в един момент ги изхвърлят от гнездото
Според нея агресивните хора страдат от „дефицит на обич в ранните години” и си личат от 100 км. Затова и един млад учител трябва да разбере дали обича децата и дали е готов да носи отговорност за своите ученици. А в разбирането си „отговорност за своите ученици” тя влага отговорност за здравето и психиката на учениците; социализиране на децата, което задължително включва толерантност, уважение към околните, отзивчивост, състрадание, доброта; приобщаване към съкровищницата на човешкото знание; да искат и да могат да мислят; създаване в една или друга степен на качествата последователност, постоянство, търсене на начини за справяне с проблем, желание за труд и удоволствие от добре свършената работа.
За своите учители Анна Горинова с обич си спомня, че са били ерудирани, спокойни, широко скроени и обичащи децата и професията си.
Дипломата и стажът помагат да си добър учител, но не са достатъчни, убедена е учителката, отдала 40 години от живота си на младите.Смята, че дигиталните умения се усвояват, изисква го информационната революция, но те са средство, а не самоцел.
Уменията, които трябва да притежава учителят, откакто свят светува, са, на първо място, любов към децата и професията, теоретична и методическа подготовка, педагогически такт и т.н. И непрекъснато сам да се усъвършенства, защото човек се учи, докато е жив.
Анна Горинова не се блазни от постове. Знае, че да си учител е призвание, а да си директор или зам.-директор е само длъжност.Но за изпълнението на тези длъжности от огромно значение е подкрепата на колегите във всеки един момент. Иначе е невъзможно. Тя чувства уважението на учениците и е благодарна на колегите си, които винаги са били до нея през всичките години.
На въпроса, ако трябва да напише автобиография, как би я започнала и как би я завършила, шеговито отговаря: „Рано е!” А като основен житейски принцип ми предлага стихотворението на Надежда Захариева
Любов е да раздаваш
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж ,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властника – боязън,
на роба – доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.
Любов е да раздаваш душата си без жал, и мигом да забравяш кому какво си дал!