Водещи новини

Важна тема в днешното общество е да сме си взаимно полезни, убеден е кметът на Бъта Георги Александров

На селския  живот се гледа пренебрежително,  най-голямото предизвикателство за хората е усещането за безизходица, смята кметът на Бъта

 
         Г-н Александров, всеизвестен е проблемът на бътовци с водоснабдяването. Той нееднократно е поставян и от Вас, и от жителите на селото. Наскоро по този повод организирахте и среща на хората с управителя на „ВиК -П“ ЕООД инж. Марин Вулев и кмета на общината Никола Белишки. Доколко полезна беше тази среща и последва ли нещо след нея като практическо действие?
         Срещата беше полезна, дори и само заради това, че хората успяха да поставят наболели за тях въпроси и то пред титулярите на отговорността. А какво последва? Последваха засилени проверки за кражби на вода … за басейни и пр. луксове, сякаш в Бъта живеят едни богати хора. Нека има проверки, но съвсем не съм съгласен с казаното в срещата, че при нас в Бъта се плащат 5-6 пъти по-малко кубици от доставените.

         Лично Вие като кмет какви действията сте предприемали, които да са част от разрешението на проблема с водоснабдяването?
– Своевременно осведомявам отговорните лица за проблеми с водоснабдяването, за аварии, за течове, за нужни ремонти. Понякога ВиК се отзовава навреме, друг път – не, различно е, пък и те са заети, разбирам го. Но хората не са доволни,
проблемите са трупани с десетилетия,
а хората живеят тук и сега и сега искат да им стане по-удобно. Стана дума и за поливането. Мнозина вече си имат кладенци, но тези, които нямат, какво да правят. Нали трябва да отглеждат посевите си? С каква вода ще поливат, ако не с питейна, и съответно си я плащат. А проблемите с водоснабдяването на високите части на селото не идват от прекалената консумация в ниските части, а от слабото налягане или спиранията, или авариите и т.н.

         Кои са предизвикателствата пред хората, живеещи в българското село, в частност в Бъта, от Ваша гледна точка?
– Усещането за безизходица. Това е основното предизвикателство. Да се живее на село в България не е толкова трудно, но за повечето хора то е някакво безвремие, тоест спирка, преди да тръгнеш в друга посока. Така е, разбира се, за динамичните хора. Останалите не бих казал, че са се предали, а че са отчаяни. На селския живот се гледа пренебрежително и мисля, че в това отношение има известна логика. Тук времето тече по-бавно, отколкото в големия град, и, ако се оставиш, ще залинее всяка твоя амбиция. За съжаление, при мнозина е така и те се отдават на … ядене и пиене.

         Ако разполагахте, примерно, с 4 милиона лева, какво бихте направил с тях в Бъта?
         Ако искате да се пошегувам, ще кажа, че 4 милиона лева не са много. Защото в селата на България и в частност в с. Бъта много неща не са наред. Затова и хората не се задържат тук. Младите основно. А на тях им трябва усещане за смисъл в ежедневието, а не, както мнозина си мислят – забавления, купони и пр. Когато младите хора видят, че имат перспектива, работа, виждат смисъла от тази работа, те ще имат търпение да я работят, докато стигнат и до добри финансови нива. И за да ги накара един селски кмет да се пробват, трябва да имат условия за бизнес, за образование, да има нормална инфраструктура, възможности за отдих и добро здравеопазване. В тази посока ще са ми инвестициите, ако трябва да помечтаем.

         Има ли проекти, по които работи Кметството, за които ще се търсят европейски пари?
– При сегашното законодателство кметствата самостоятелно не могат да кандидатстват сами по европроекти. Могат само да разчитат на благоволението на общинските ръководства. Те пък „не могат да огреят навсякъде”, ако приемем, че искат, и така се стига до „нищонеправене”. Като цяло в кметствата се работи със усещане за безизходица, защото, когато искаме да направим нещо по-сериозно, винаги опираме до ниския бюджет или до спонсори, които обаче не могат да се отзовават във всеки момент. Въртим се в кръг от безпаричие. Дори не виждам смисъл да си говорим подобни неща, защото все трябва да говорим за безпаричие. Нека подчертая, че в случая става дума за сериозни инвестиции, а не за дребни ежедневни идеи. С тях се справям.

         Какво се промени в Бъта от началото на настоящия Ви мандат и с какво смятате, че ще бъде запомнен той от хората?
         Хората помнят хубавите неща. Мисля, че вече имаме доста събития, които разнообразяват живота в Бъта, а и привличат вниманието на младите хора. Нека не си мисли никой, че в селата няма млади хора. Напротив, дори бих казал, че тук
тук младите хора се чувстват по-обгрижени. На тях всеки им обръща внимание, проявява търпимост, помага им се. Хората на село са по-внимателни един към друг, бих казал, че са по-толерантни към грешките си, по-поощрителни към успехите си. А нали това е важна тема в днешното ни общество – да бъдем по-добри един към друг, да сме си взаимно полезни, да се насърчаваме, а не обезкуражаваме. Пък и като гледам каква е политическата ситуация в страната, на българина май това му остана – да осъзнае, че няма кой да му помогне, и да се погрижи сам за себе си. Нещо като в приказката „Неволята”, нали си я спомняте.

Вижте още

Ние сме мястото, където ще се зароди новият свят, убедена е писателката Румяна Халачева

На 12 декември в Общинска библиотека „Стоян Дринов”в Панагюрище се проведе среща с Румяна Халачева, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.