– Г-жо Бензарова, откога датира професионалният Ви интерес към танца и имате ли любим стил?
-Интересът ми към танца е от когато бях на 5 години. Тогава за пръв път прекрачих прага
на танцовата зала в Пионерския дом на град Пазарджик. Оттогава до ден днешен аз горя в огъня на танца. Професионално работя от мига, в който се дипломирах през 2002 година.
-Кой танцов състав е еталон за Вас?
-Имам любим жанр танц – това са българските народни танци. От дете съм закърмена с нашия фолклор, понеже съм от семейство да музиканти.
– В работата си се стремите да спазвате класическите линии на дадения вид танц или предпочитате да експериментирате – колко често го правите?
-В работата ми на първо място проявявам творчество, защото всеки един танц е излязъл първо от сърцето и душата ми. Що се отнася за експериментиране – мажоретният състав е точно това.
– Очаквате ли в близките години интересът към мажоретните състави и групите за фолклорни танци, които ръководите, да нараства?
-Аз водя само един мажоретен състав, в който има 6 възрастови групи. Първо, аз мисля, че щом Господ ме е дарил с таланта да танцувам, моята мисия е да го предам на следващите поколения. Моя задача като учител е да запаля децата, да ги науча и възпитам на нещо много красиво. Ако това не стане, това означава, че трябва да си сменя професията, но мисля,че засега успявам 🙂
-Съкровената Ви мечта, свързана с танците е…
-До момента почти всички мои мечти, свързани с танца се сбъднаха, благодарение на хората около мен и град Панагюрище. Не напразно юбилейният концерт започна с песента „Град на мечтите”. На път е да се сбъдне и още една моя мечта – много скоро ще разберете.