OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Страхът от смъртта е съдбовно важен, той е основният двигател на човешката духовност,
той е онова пълзящо, неосъзнато, дълбоко вкоренено в нас, забравено или по-скоро затаено чувство, което с течение на времето все повече, все по-видимо и по-могъщо изпълва съзнанието на човека. Замислете се. Защо Бог изгонва Адам и Ева от Рая? Преди това те притежавали един от най-важните Негови атрибути – безсмъртието. Бог е безсмъртен, пустинно вечен, но е непрестанно Творящ, завинаги сътворяваща еманация. А какво са Адам и Ева? Те са попаднали в безконфликтността на Рая, където тече мед и мляко, където нямат заплаха и врагове, винаги е топло, всичко цъфти и е красиво. Така тяхното безсмъртие постепенно се превръща в леност, в ужасяваща тавтология, в нараняващо разума повторение. Всеки Божи ден те се събуждали в един и същ Рай, за да преживеят едно и също безгрижие, породено от едни и същи наслади. Тогава Бог изведнъж усетил, че съществото, което сътворил по свой Образ и Подобие, започнало да се обезличава, да отъпява в повторението, да оглупява в тавтологията. Убеден съм, че Той сам е изпратил змията, съблазънта, за да ги накара да опитат от дървото на познанието. Защото, ако Той беше поискал, можеше да оградитова съдбовно дърво с непреодолима стена или да извади неговата пакостност извън Рая. След като им предложил забранения плод, чрез изкушението Бог ги е наказал със смъртта, върнал ги е в смъртта, в споменатия страх от смъртта, който ги е направил отново мислещи, творящи същества. И моята теза е, че не трудът е направил от маймуната човек, а осъзнатият, стимулиращ въображението и творческите ни възможности страх от смъртта.
Животното не знае, че ще умре, и това го прави „пасивно“ по отношение на съществуването му. Когато човекът е осъзнал, че един ден ще умре, той започва да прави всичко възможно да се занокти за живота, да отдалечи смъртта от себе си. Този постоянен и коварен страх го е принудил да „измисли“ огъня – за да прогони дивите зверове и за да му е топло. После е измислил копието, с което по-лесно да осигурява прехраната си. Сътворил е дома, електричеството, лекарствата, атомнатаенергия, защото всички те по някакъв начин му позволяват да оцелее по-сигурно, по-трайно и го отдалечават от смъртта, от непредвидимостта на небитието. Замисли се… Какво е един писател? Чрез словото и величието на света, който създава, писателят иска да остане след себе си, да намери някаква духовна форма на оцеляване и дори на безсмъртие. Колкото и да звучи измислено, но именно страхът от смъртта прави от човека творящо същество. Чрез този проникнал в подсъзнанието ни страх Бог ни позволява да се съизмерим с Него.
…Така както детето се страхува от тъмнината, така всеки човек се страхува от смъртта. Защото смъртта, подобно на пропастта, над която сме се надвесили, е повличаща и неопитомена неизвестност. Никой не знае какво има след нея, а пред нея бди нашият страх, който ни превръща в творящи, в наистина Божии същества.
… Бог връща човека към смъртта, защото смъртта е единственото истинско и възможно равенство . Умира бедният, но и богатият, нещастният, но и щастливият, грозният, но и красивият. Само в смъртта, в неизвестността на небитието, нещата се изравняват. От социална, пък и от психологическа гледна точка, единствено възможното равенство е смъртта…
Източник:glasove.com
