OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Милко Ангелов е първият кмет в община Панагюрище, избран с листата на ГЕРБ. Това бе факт още през есента на 2007 година. Както повечето си колеги кметове, той се съгласи да направи публична равносметка.
– Краят на мандата е време за равносметка. Вашата каква е?
– Има неща, от които съм доволен, но има и много неща, които не можах да направя. Доволен съм, че водният проблем на селото е трайно решен, осветлението на 95% от улиците е по европейски стандарт, графикът за почистване на битовата смет се спазва стриктно, макар че два пъти месечно за село Оборище е крайно недостатъчно.
Направих спортна площадка за тенис на корт, волейбол, футбол и баскетбол. Толкова много деца и младежи я използват, че се налага да правя график. Ремонтирах и благоустроих около 1 км улична мрежа.
Но има неща, с които не можах да се справя – липсата на места за отдих и разходка на хората, липсата на алеи с цветя. Тротоарите и централният площад са в окаяно състояние. Нямаме работна ръка, с която да поддържаме нормални хигиенни условия. За това се изискват финансови средства, с които кметствата не разполагат.
– Какво показва анализът Ви, кой от двата Ви досегашна мандата е бил по-труден и защо?
– Всеки мандат е различен за себе си и той зависи от много неща, като започнем от икономическото състояние на държавата, финансовото състояние на общината, политическата стабилност и още много други обстоятелства. Лично за мен вторият ми мандат беше по-труден, защото изискванията на жителите на село Оборище станаха по-големи, те са образовани хора, използват интернет, печатни издания, телевизия и виждат какво се прави в България и как държавата се променя. Те също искат велоалеи, паркове, инфраструктура, здравно обслужване и, когато не мога да отговаря на техните изисквания, за мен като кмет става трудно.
За добро или лошо, кметът на едно село днес остава единственият представител на държавата, до когото обикновените хора имат реален достъп. Те смятат, че кметът е човекът, който може да реши всеки техен проблем, да изпълни всяко тяхно желание, а в действителност това не е така.
– Какво бихте искал да свършите в следващо управление, в случай че спечелите предстоящите през октомври избори?
– Изборите за местна власт са проверка за това кой как е свършил своята работа. Хората със своя вот ще кажат кой кмет е успешен и кой не. Ако бъда избран, ще продължа да надграждам постигнатото, ще работя за това всички удобства и красоти, които ги има в града, да ги има и в село Оборище. Всеки един жител на селото заслужава да има ремонтирана улица, тротоари, осветление, здравно, духовно и социално обслужване. Повярвайте ми, аз давам всичко от себе си – труд, свободно време, ангажирам мои приятели да ми помагат, не отказвам помощ на никого, защото искам да бъда добър кмет.
– Като единствен кмет на населено място, представител на най-многобройната група в ОбС – на ГЕРБ, и кмет на общината от партията, с какво се чувствате по-привилегирован спрямо колегите си?
– С нищо не съм по-привилегирован спрямо моите колеги. Това, че съм от една партия с кмета на общината и най-многобройната група в Общинския съвет ми дава възможността да работим по една и съща програма за развитие на село Оборище и община Панагюрище. Аз работя в разбирателство с всички общински съветници, Общинска администрация и решаваме много проблеми заедно, защото ние сме избрани не да си мерим политическото его, а да бъдем в помощ на хората. Партийната принадлежност на един кмет е полезна дотолкова, че тя му помага да разрешава различни затруднения. Партията няма да ти свърши пряката кметска работа, но тя може с нейния капацитет от специалисти, експерти да подпомага работата на кмета.
– В какво виждате потенциала за развитие на село Оборище и кои са пътищата за осъществяването му?
– Село Оборище има голям потенциал за развитие. Близкото разстояние с големите градове София и Пловдив дава основание на много хора да инвестират в имоти в селото. Има заявен интерес за развитие на селски туризъм, за модерно земеделие. Затвореното училище може да бъде превърнато в един модерен социален дом, защото в България има нужда от такива. Ние като местна власт, заедно с бизнеса, трябва да направим така, че младите хора остават да работят и живеят тук, да създават семейства, да имат деца, защото, ако няма хора, всичко друго е безсмислено.
Пътят за осъществяване на това е един – създаване на условия за труд, почивка и развлечения и това се постига само с много работа.
