OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Паисий Хилендарски е ключова фигура в Българското възраждане.
Известен е със своята забележителна „История славянобългарска“,
която, както сам посочва в послеслова си, не пише, а „съвъкупява“, т.е. събира, за да съгради историята на българското минало.
Той е роден в гр. Банско през 1722 година. Брат му Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият му брат – Вълчо, е щедър дарител на църкви и манастири. Паисий постъпва като послушник в Рилски манастир, а през 1745 г. отива при брат си Лаврентий в Хилендар, където приема монашество.
В манастира Паисий се образова и като таксидиот обикаля села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. Тов дава възможност на Паисий да види тежкото положение на българския народ под гръцко-турското владичество. В атонските манастири пък той преживява надменното и презрително отношение към българите, които са смятани за прости и груби, защото нямат история. Така през 1762 г. се ражда неговата „История славянобългарска“, която започва с два предговора – „Ползата от историята“ и „За тези, които искат да прочетат или чуят…“
Два момента в „История славянобългарска“ са особено интересни, понеже стават ценностни ядра и на по-късни литературни произведения – приемането на християнството и началото на Второто българско царство.
На Паисий поссвещават страниици по-късно Васил Друмев, Петко Славейков, Марин Дринов и др.
В манастира Паисий се образова и като таксидиот обикаля села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. Тов дава възможност на Паисий да види тежкото положение на българския народ под гръцко-турското владичество. В атонските манастири пък той преживява надменното и презрително отношение към българите, които са смятани за прости и груби, защото нямат история. Така през 1762 г. се ражда неговата „История славянобългарска“, която започва с два предговора – „Ползата от историята“ и „За тези, които искат да прочетат или чуят…“
Два момента в „История славянобългарска“ са особено интересни, понеже стават ценностни ядра и на по-късни литературни произведения – приемането на християнството и началото на Второто българско царство.
На Паисий поссвещават страниици по-късно Васил Друмев, Петко Славейков, Марин Дринов и др.
Денят на смъртта на Паисий е неизвестен, поради което паметта му се почита от Църквата на неговия имен ден – 19 юни.
За година на смъртта му се счита 1773, а мястото е Станимака (Асеновград)
За година на смъртта му се счита 1773, а мястото е Станимака (Асеновград)
