Мария Бегова ще получи общинската награда“Любородие“

Общинската награда за краеведческа дейност „Любородие“ ще бъде връчена на 19 април 2024 година от 18:00 часа в театралния салон на Народно читалище „Виделина-1865“, гр. Панагюрище. Наградата ще връчи председателят на Общински свет – Панагюрище Иван Лалов.

Комисия, назначена със Заповед № 200 / 27.03.2024 година на ВрИД кмета на община Панагюрище Петър Каменски,  определи за носител на  „Любородие“ Мария Бегова. Тя бе номинирана от Исторически музей – Панагюрище като творец, дългогодишен ръководител на Общинска библиотека „Стоян Дринов“, деен член на НЧ“Виделина-1865“ и автор на стихосбирките „Думи насъщни“ (2014) и „Провинции на сърцето“(2016).

Комисията по избора бе в състав: председател – инж. Стоян Бодуров, заместник-кмет „Стопански въпроси, строителство и инвестиции”, и членове: Кристин Кроснаров, председател на Постоянната комисия „Образование, култура, младежки дейности и спорт“ към Общински съвет – Панагюрище, Дида Карайлева, директор на Основно училище „Двайсти април”, доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей – Панагюрище, и Райко Василев, председател на Обществения съвет към ОУ „Двайсти април“.

Връчването на наградата „Любородие“ е част от Общинската годишна програма за тържествата по случай 148 години Априлското въстание и програмата за отбелязване на патронния празник на Основно училище „Двайсти април“. Наградата „Любородие“ представлява грамота, плакет и парична сума.

Наградата „Любородие“ е учредена от Община Панагюрище и Основно училище „Двайсти април“ през 2010 година. Пръв нейн носител бе професорът по медицина доктор Лука Кръстев. През изминалите години наградата е връчвана на историка Георги Абдулов, Георги Гемиджиев, Боян Ангелов, Исторически музей – Панагюрище, Регионален клуб „Традиция“ и др.

Мария Петрова Бегова (Мария Петрова Загорова)

е родена на 14.09.1950 г. в гр. Панагюрище. Завършва Държавен библиотекарски институт (1970) и Софийски университет „Климент Охридски“ (1976) – специалност „Турска филология“ и втора специалност „Български език и литература“. Работила е в библиотеката в гр. Панагюрище като библиотекар (1970-1972) и като директор (1976-1984). От 1984 г. живее в София, където работи работи като: секретар на читалище „Васил Друмев“,  завеждащ библиотеката на Център за източни езици и култури на Софийски университет, в ръководител  на направление „Библиотечно-информационно обслужване и фондове“ в Университетска библиотека, а след пенсиониране 5 години е завеждащ „Библиотека за френско-езична литература“ в СУ “Климент Охридски“.

Член на Съюза на българските писатели. Превежда поезия и проза от турски език. Нуредин Заза „Моят живот като кюрд“, „Легенда за планината Арарат“ на Яшар Кемал и антологиите „Непознатият Изток“ (2001 ), „Да си жена от Изтока“ (2002), „Новото лице на Изтока“ (2006). В съавторство с Радосвета Минчева „Пътеводител на Университетска библиотека“ (2010), в съавторство със Стоян Радулов юбилеен „Алманах Виделина“ на читалището в гр. Панагюрище(2017).

Има публикации в периодични издания и в сайтове. Участва в антологиите „Панагюрската фиала“ (2002), „Озарение“ (2006), „Екове“(2015), „Поети 2016“  (2017), Алманах „Виделина“ (2017)…

От 2013 г. до момента е Председател на журито на литературен конкурс „Доброглед“ с членове Ники Комедвенска и Атанас Капралов.

Дейността й, свързана с Панагюрище, включва:

В екип с Паца Байрякова и Стоянка Ракова за краеведската картотека са описани всички публикации за Панагюрище във възрожденския печат, вестниците в Източна Румелия и български периодичен печат до 1944 г. във фондовете на Народна библиотека „Ив. Вазов“ – Пловдив и НБ“Св. Св. Кирил и Методий“- София.

В съавторство с Атанас Атанасов има статия за старопечатните книги във фондовете на Градска библиотека и Историческия музей за вестник „Септемврийско знаме“, препечатана и в „Работническо дело“.

 По молба на Руска Патърчанова превежда от османски език 4 османски документа от фонда на Къща музей “Райна Княгиня“, а по молба на д-р Райко Чочев – 4 османски документа за неговата книга за Панагюрище. По молба на Методи Навущанов превежда османските надписи върху ятаганите в колекцията Историческия музей – Панагюрище.