OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Пастир Емануил ТИНЕВ
Ние, християните, сме впечатлени от поученията на апостол Павел. Ударението му на Божията благодат ни въодушевява.
Той проповядва за изобилието на благодатта и за благодатта, която се умножава.
Апостолът настоява, че грехът няма как да победи. Царуването на греха чрез смъртта е в миналото. И там, където грехът се умножава, благодатта се умножава повече. А когато грехът върши най-лошото, благодатта върши най-доброто. Пастор Робъртц казва : „Всъщност това, което грехът може да направи, е да даде повече възможности на благодатта да изгрее и да прибави повече блясък на своята корона!“
Някои вярващи по времето на Павел не разбраха правилно неговото проповядване и за това заключиха : „Нека да продължим да си живеем в греха, за да може Божията благодат да се преумножи!“ Това твърдение изглежда логично на пръв поглед, но противоречи на учението на апостола и на цялата Библия. В Римляни 6 глава ап. Павел се занимава с неправилното тълкуване на неговата проповед за Божията благодат. Апостолът ни връща обратно към корените на новия ни живот.
„Не можете да живеете в греха, поради това което сте в Христос.“
„Не можете да живеете в греха, поради това което сте в Христос.“
Първо, апостолът изказва основен принцип и след това го обяснява. Принципът е ние, които сме умрели за греха, не можем да живеем в греха! Да продължим да живеем в греха е фундаментално противоречие между това, което сме и нашето поведение.
Ние сме умрели за греха, за това не можем да живеем в него.Толкова е просто и все пак има хора, които не го разбират и днес, както не го разбираха и в първи век.
Най-важната истина, която всеки християнин може и трябва да разбере, е за духовния си растеж, за напредъка си в единството с Господа. Тук ни отвежда Павел : Ние сме мъртви за греха, поради Христовата смърт и нашето участие в нея. Ние сме живи за правдата, поради Христовото възкресение и нашето участие в него.
И поради Христовата смърт и възкресение и нашето участие в тях ние имаме нов Господар. Грехът вече не е наш господар, Бог е нашият Господар. Християнският живот е процес на утвърждаване на това взаимоотношение, затова живот в греха е невъзможен.
1. Началото
За да разберем всичко това, ние се връщаме в началото на християнския ни живот. Какво се случи? Ние бяхме кръстени във вода, приехме белега на Завета на Благодат. Но Павел не говори за това в този пасаж. Ние бяхме кръстени от Святия Дух в Христос. Апостолът казва, че в зората на християнския ни живот ние бяхме обединени с Христос. И по-точно, ние бяхме съединени с Господа в Неговата смърт, погребение и възкресение. Това означава, че духовното ни възкресение е настояща реалност. И въпреки че Павел говори и за бъдещето ни телесно възкресение в Римляни 6: 5, пасажът като цяло говори за сегашния живот на вярващия. Когато станахме християни, ние бяхме обединени, свързани в Христос, така ние участваме в Неговата смърт и възкресение.
2. Смъртта и възкресението на Христос
Това не е първият път, когато апостолът споменава смъртта и възкресението на Господа. Нашето оправдание е основано на умилостивението на Христовата жертва, което става ефективно чрез Неговото възкресение : „Той беше предаден заради прегрешенията ни и възкресен за оправданието ни.“ /Римляни 4:25/ Но това е свързано с вината от греха. Християните не са виновни повече за греховете си, след като са оправдани.
В глава 6 Павел казва нещо друго – чрез смъртта и възкресението на Христос ние сме освободени от силата, от властта на греха. Робството ни на греха и осъждението ни поради греховете ни е зад гърба ни. Те са премахнати веднъж и завинаги. Исус умря за греха веднъж и, след като е възкресен от мъртвите, няма никога да умре. Смъртта няма повече власт над Христос и като резултат от нашето съединяване с Него, грехът и смъртта нямат власт и над нас /стихове 9,14 от глава 6 в Римляни/
Смъртта на Христос заради греха е смъртта на невинното Божие Агне на наше място, а нашата смърт е заслужена. Ние първо бяхме мъртви в греха, преди да умрем заради греха, но това не е вярно за Христос. Поради тази причина апостолът в стих 5 казва, „че ние се съединяваме с Него чрез смърт подобна на Неговата“. Така ние гледаме към уникалната смърт на безгрешния Спасител, която беше за нас и към Неговото възкресение, което също беше за нас. В тази смърт и възкресение силата на греха беше прекратена, защото безгрешният Божий Син умря, като понесе наказанието за греха. Осъждението беше премахнато и правдата възстановена. Жилото на смъртта беше извадено и смъртта стана врата към вечния живот. Силата на сатана беше пречупена, защото сега не може повече да обвинява Божиите хора. Грехът, смъртта и сатана са обезсилени поради делото Христово. Така Христос понесе осъждението заради греха върху Себе си, а ние бяхме освободени от робството на греха. Защото не само Той умря за нас, но и ние умряхме в Него.
3. Нашата смърт и възкресение с Христос
„Ние знаем, че нашето старо естество бе разпнато с Него“, пише Павел в глава 6 а. Това е в съгласие с истината, че ние сме умрели с Христос(стих 8а) Това е факт! Но какво означава „старият човек или старото естество“? Препратка към Римляни 5глава ще ни помогне, защото там апостолът развива темата за двата човека, в които нашето грехопадение и изкупление се случва. По този повод Томас Гудуин казва: „В Божиите очи има само два човека, а всички други хора са прикачени към тях.“
Така че аз съм в Адам, докато не стана в Христос! Да бъда в Адам означава, че той управлява моя живот. Моето „старо естество“ съм аз в Адам.Той доминира, което означава, че грехът е моят господар. И докато „старото ми естество“ контролира живота ми, аз съм роб на греха. Но „старото ми естество“ умря в Христос и аз вече не съм роб на греха. Павел продължава, като казва в стих 6:
„Тялото на греха“ не е „старото естество“, а сферата, в която то действа. „Тялото на греха“ е физическото тяло, контролирано от греха.
Целта на разпъването на старото естество е нашето тяло и душа да бъдат освободени от греха и свободни за Бога. Ключът за освещението е да осъзная, че, докато битката с греха в тялото ми тук, на земята, ще продължи през целия ми живот, аз вече не съм част от Адамовата безпомощна и греховна раса. „Разпнат с Христос“ означава точно това! И това е факт, който се случва веднъж и завинаги в моя живот. И вместо да бъда жив в Адам и следователно жив за греха, аз сега съм мъртъв за греха и жив в Христос. Аз съм нова личност в Христос. Старият човек е разпнат, което означава, че е мъртъв завинаги! Аз възкръснах в Христос, оставяйки стария човек, старото естество в гроба! Като пример можем да вземем какавидата и пеперудата – старото и новото естество.
Това е факт, защото колкото е сигурно, че аз съм бил разпнат, толкова е сигурно и че аз съм бил възкресен с Него, съединен с Него в Неговата смърт и възкресение(стих5) Думата „подобна“ е използвана, защото казахме, че смъртта на Христос е уникална, но също така и че Христовата смърт и възкресение са телесни, физически, докато нашата смърт и възкресение са духовни. Така че смъртта и възкресението не са идентични, въпреки че в тях ние сме обединени с Христос.
Съюзът между нас и Христос е близък и реален, а не фикция! Това е Божие дело на сътворяване, резултатът от което е: ние вече не сме роби на греха. Грехът няма да бъде повече наш господар! За това аз ще се боря до края на земните си дни с греха в себе си, във всичките си части, като си напомням, че старият ми господар е мъртъв и за това грехът няма повече да ме владее!
Като пример ще дам рзказа за един роб, който бил затворник в чужда страна и неговият господар се отнасял ужасно с него. Царят на неговата страна заповядал неговото освобождаване. Как го направил? Като заповядал робът да бъде умъртвен. Така робът не можел повече на служи на господаря си и смъртта прекъснала тиранията на жестокия господар. Каква точна илюстрация за това, което Христос направи за нас. Нещо повече, Той ни съживи, даде ни нов живот, за да служим на Него, на най-добрия Господар!
Идва време, когато аз лично трябва да приема това, което се е случило в миналото. Аз трябва да направя съюза с Христос настояща опитност. Това се случва при обръщението. Там Павел връща Римските християни, когато ги поучава да си припомнят, че в началото на техния християнски живот те бяха кръстени в смъртта и възкресението на Христос.
Това кръщение не е мое решение. Тук аз съм пасивен. То е дело на Бога, който ме съединява със скъпия си Син и Неговото спасително дело за мен. При тази съзнателна опитност аз се покайвам за греховете си и вярвам в Спасителя. Аз се пускам от греха и се хващам здраво за Христос.Сега аз съм мъртъв за греха в моята настояща опитност, но жив за Бога и за правдата. Тази истина апостолът изявява и в 2 Коринтяни 5:17
Какво означава всичко това на практика в живота?
1)Вяра : ст.11
Това просто означава вяра в Словото на Бога, че това, което Той казва, е истина. И ако ти си християнин, ти наистина си мъртъв за греха и жив за Бога! „Считай“ или „смятай“, не означава, че чрез някакво позитивно мислене ти правиш себе си мъртъв и след това ставаш жив. “Считайте” предполага, че ти вече си мъртъв и жив, поради единството ти с Христос, но ти трябва да сграбчиш тази истина чрез вяра, за да я живееш. И когато грехът те нападне и иска да му се покориш, запомни : той вече не е твой господар! А когато Бог те призове да се покориш на Неговите заповеди, запомни : ти си жив за Бога и послушанието към Него е най-естественото нещо за Неговото дете!
Запомни! „Считането“, „разчитането на, уповаването на“ е дейност на твоя ум! Ти ще растеж в благодатта само когато разбираш Божиите истини и ги прилагаш в твоя живот!
2) Мъртъв за греха
„И тъй да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти“ (стих12). Грехът, старият тиранин, ще направи всичкоq което може, за да те доведе под своята власт. Той ще те замеря със заповеди и ще те притиска жестоко, но ти трябва да кажеш „НЕ“!Ти трябва да си припомняш, че той не е твояj господар и няма власт над тебе. И ако ти му се подчиняваш, това е защото ти желаеш да му се подчиниш или защото не се доверяваш на Христос. Да желаеш да се подчиниш на греха, след като си станал християнинq е предателство към новия ти Господар – Христос! Това е крайна неблагодарност към Този, който пожертва себе си, за да те спаси от сигурна вечна смърт и вечния огън в ада. За това е важно да четеш Римл.6 отново и отново, за да може взаимоотношението ти с Божия Син да расте. Ти също трябва да избягваш да се срещаш със стария господар. И ако определени места, хора, ТВ програми, сайтове в интернет, списания… те изкусяват да грешиш, ти трябва да ги избягваш. Не подценявай силата на „стария човек“ и винаги „ умъртвявайте всяка проява на грях в теб“( 8:13)
И винаги помни, че силата ти е в позицията, която имаш в Христос : стария човек е мъртъв и това никога няма да се промени!
3) Жив за Бога
Да кажеш „НЕ“ на стария си господар не е достатъчно. Ти трябва да кажеш „ДА“ на новия си Господар – стих13 от глава 6 на Римляни. Апостол Павел разширява това поучение в ст.ихове 17,18
Бог е твоят Господар, ти си Негов роб, роб на правдата. Твоето послушание не е сърдито и възмутено покорство, а радост и наслаждение. Това сега е твоят живот, да следваш Христос, който имаше само една цел – „Да върши волята на Своя небесен Баща“. Благодатта сега царува в твоя живот чрез правда за вечен живот в Христос (стих 14). Но има едно нещо, което не можеш да кажеш: „Аз вече съм под благодат, не под закон и затова мога да греша!“ Това е грешно заключение подобно на това в стих 1 „Да останем в греха, за да се умножи благодатта!“
Вярващият иска да се покори на Бога, защото обича Неговия закон, който вече не го осъжда, а ръководи неговия път. Свидетелството на вярващия е „О, колко обичам аз Твоя закон. Цял ден се поучавам в него“ (Псалом 119:97)
В заключение, ако си Божие дете „Грехът не е твой господар!“
Да, в теб има битка, даже война, духовна война с греха и тя ще продължи през целия ти живот. Но понеже си бил освободен от робството на греха, в теб има битка с остатъците на греха! Уповавай се на факта, че силата и властта на греха са разрушени и той няма контрол на живота ти! Тази истина дава основание на ап.Павел да счита вярващите за вече осветени (1Коринтяни 1:1,2), а ап. Петър да напише: „Господ сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, за да умрем за греха и да живеем за правдата!“ (Петър 2:28)
Затова те умолявам от Божия страна – умъртвявай всяко проявление на греха в цялото си естество и живей живот на святост и чистота, за слава на Триединния Бог – Отец, Син и Святи Дух! Амин!
