OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Княз Иван Владимир, почитан от Българската православна църква като Свети Йоан Владимир, бил владетел на средновековната Дукля (Зета, дн. Черна гора).
Още от Средновековието бил приеман и за български светец. В Бориловия Синодик (1211 г.), един от най-важните паметници на българската Търновска патриаршия, той бил записан между Гаврил Радомир и Иван Владислав, като един от „древните български царе“.
Според житието на св. Иван Владимир той от дете бил добродетелен, благочестив и миролюбив. През 998 г. при похода на цар Самуил по крайбрежието на Адриатическо море Иван Владимир не оказал съпротива. Той бил обсаден с хората си в една планина, предал се и бил хвърлен в затвора в Преспа. Тук в него се влюбила Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, която скоро станала негова съпруга. И цар Самуил го върнал като български васал на дукленския престол.
Иван Владимир бил лоялен към българската държава, но през 1015 г., когато цар Гаврил Радомир бил убит от братовчед си Иван Владислав ,нещата променили. Иван Владислав видял в Иван Владимир претендент за престола и с измама го убил на 22 май 1016 г.Той го поканил при себе си уж за мирни разговори, а изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ .
И злодеят го посякъл. Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която паднал и предал на Господа светата си душа.
Жена му, която ревностно следвала праведния живот на съпруга си, измолила тялото му и го отнесла в неговите владения. Мощите на Иван Владимир, които в продължение на векове са пазени в манастира „Свети Йоан Владимир“ край гр. Елбасан, Албания, днес са в катедралата на Албанската православна църква в Тирана .
От ХІ в. до наши дни Св. Иван Владимир е почитан широко сред балканските християни, а мощите му се пазят в гр.Елбасан, Албания.
Неговият образ влиза трайно в църковната живопис през българското Възраждане, като най-често е наричан „Св. Йоан Владимир, цар български“.
Източник:pravoslavieto.com
Източник:pravoslavieto.com
