OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Опитвам се да повярвам в Бог. Имам нужда от вяра, от възможността едновременно да се преклоня и възвися.
Защото, ако няма Бог, животът и на отделния човек, а и на цялото човечество, на хилядолетната ни цивилизация е абсолютно безсмислен. Без Бог човекът е до отъпение самотен, лишен е от посока и цел, а най-важното – от смисъл. Казвам „опитвам се” да повярвам в Бог и ще обясня защо. Има два начина човек да повярва.
Единият е, когато вярата е интуитивна, дълбока, искрена и ни обзема изведнъж и докрай. Тя не изисква, нито търси доказателства. Тази вяра дава покой, душевна хармония и свобода. Така просто и безхитростно повярвали в Бог са истински щастливите хора. На тях нищо лошо не може да им се случи, защото вярата им ги възправя над бита, над всяка земна несправедливост и печал, те са спасени завинаги.
Вторият тип вяра е на човека, който се съмнява непрекъснато в себе си и в своята вяра, който се колебае, търси доказателства за съществуването на Бог. За жалост такъв съм аз – изпълнен съм със съмнения, търся непрекъснато доказателства за величието на Духа и съзиданието.
Има ли Бог, няма ли Бог? Възможна ли е тази пустинна споделеност?
С течение на времето дори намерих, открих свое безценно доказателство за съществуването на Бог. .. Досега въображението ми е заето с последните физически теории за смазващата неизбродимост на Вселената, чета много за всичко, което се случва във физическата наука. Мисля, че едно от доказателствата, което предполага съществуването на Бог, е точно безграничността на света, който ни заобикаля. По последни изчисления познатата ни Вселена се състои от над 200 милиарда галактики, а всяка галактика се състои от над 200 милиарда звезди. Скоро обаче чрез космическия телескоп Хъбъл учените проникнаха много по-надалеч в пространството и времето и се предполага, че Галактиката ни е десетки пъти по-голяма от това, което знаем. И тази необозримост на Битието, според мен, е смазваща, безпределието лишава Човека от възможността да възприеме идеята на изначалност и безкрай.
Според последната теория за Големия взрив знаем, по-точно предполагаме, че знаем, че всичко, което ни заобикаля, тази уникална, засипваща, грандиозна до безразличие безграничност, се е появила от едно, нека да го наречем яйце от свръхплътна материя. Свръхплътната материя, която познаваме, започва от неутронните звезди, те са съставени от плътно долепени един до друг неутрони. Затова една звезда, която е с масата на нашето слънце, има диаметър от няколко километра, а на слънцето диаметърът е милиони километри. Още по-плътна до непредставимост материя представляват черните дупки. В тях материята е толкова уплътнена, че от тях нищо не може да се отдели и излъчи, дори светлината. Те са като огромни прахосмукачки, чудовища, които поглъщат материята и излъчванията, всичко около себе си. И сега, ако можем, да си представим милиардите милиарди звезди, събрани всички в един център, в едно непредставимо малко начало, където законите на физиката се обезсмислят и не съществуват, начало, в което най-вероятно няма пространство, време, развитие и съществуване. По някакви непредставими събития тази колосална, чудовищна свръхмаса избухва и за няколко секунди изпълва цялата Вселена. Как е станало това? Защо се е случило? По чия воля е създаден този свят, в който на Земята е отредено място в покрайнините на една намираща се в покрайнините галактика? Защо е възникнал земният разум и кому е нужен той? Толкова много възхитително преплетени случайности, за да се появя аз, една абсолютно ненужна и по-кратка от космически миг случайност.
За мен все още е много трудно да си представя безсмъртната човешка душа. Защото тя трябва да е особен вид енергия, а енергията е подвластна на ентропията, на копнежа си към хаоса. В една знаменита и невероятно интересна книга, „Дао на физиката” на Фритьоф Капра, голям физик, работил в центъра за ускоряване на елементарни частици в Церн, той доказва, че електроните в атома се движат около ядрото със скорост от 8 хил. км в секунда. Невъзможно е да си представим и проумеем този факт при непредставимо малките размери на атома. Той твърди още, че елементарните частици в ядрото на атома се движат с още по-висока скорост, че те отговарят на смаляващото се пространство с увеличение на скоростта. При това непредставимо бързо движение енергията се уплътнява и така се превръща в материя. Допускам, че в субстанцията на човешката душа има такова свръхдвижение, което я уплътнява, самозадържа я, съхранява я във времето и в пространството и не позволява ентропията да я засегне и разруши.
С удоволствие ще споделя и моето, възможно е наивно, доказателство за съществуването на Бог.
Науката теоретично, а вече и експериментално е доказала, че, когато две елементарни частици се породят едновременно и имат еднакъв спин (това е движението на частицата около оста ѝ) и бъдат раздалечени, раздалечени дори на огромни разстояния от светлинни години, при промяна на спина на една от частиците мигновено се променя спинът и на другата. Това доказва, че във Вселената има нещо, което е хилядократно по-бързо от светлината (нейната скорост е 300 000 километра в секунда). И това е информацията. Информацията може да се разпространява безпрепятствено и мигновено във Вселената. Но тя е един от най-важните атрибути на Бог, само Той „помни и знае“ всичко. Щом чрез информацията Бог е мигновено и едновременно навсякъде, това, според мен, е доказателство за Неговото съществуване. То доказва още нещо – че всяко събитие във Вселената, колкото и незначително да е то, засяга навярно цялата Вселена. Ще се повторя, за жалост този път към вярата, свързан с колебание и съмнения, с вътрешни противоречия, е много по-труден, по-мъчителен и несигурен. Все пак надявам се да го измина. Защото колкото повече човек остарява, колкото повече приближава до границата между живота и смъртта, толкова повече му се иска да повярва, да се преклони.
Източник: glasove.com, извадка от обширно интервю с писателя
Източник: glasove.com, извадка от обширно интервю с писателя
