-Как създавате музиката си, какво Ви вдъхновява? – Много неща са вдъхновяващи.
Животът като цяло е такъв! Пишем за това, което преживяваме, за това, което ни движи. Винаги има нещо или някой, който си има история. И аз обичам да пиша за духовната страна на живота, вътрешния живот, мечти, фантазии, необяснимото. Много е интересно за мен.
– Лесно ли се работи с музиканти като Ричи Блекмор, Ингви Малмстийн, Николо Коцев, Глен Хюз?
– Понякога. Може да бъде трудно с всички. Те имат силни характери и идеи. Но аз вярвам, че, ако се уважаваме един друг и сме готови да даваме и вземаме, то тогава може да имаме работни взаимоотношения. Аз всъщност харесвам много талантливите трудни хора. Те имат визия и искат тя да бъде разглеждана по време на работния процес. Мога напълно да разбера този принцип. Не харесвам бездарните арогантни трудни хора.
-С риск да Ви досадим ще Ви зададем въпроса, който Ви се задава може би във всяко интервю напоследък. Ще има ли реюниън на „Рейнбоу“?
-Ами, исках истински автентичен реюниън на „Рейнбоу“ – с бившите членове, за да изпълним песни от всяка ера на „Рейнбоу“, за да покажем уважение към наследството и историята на „Рейнбоу“ и лоялните фенове, които имаме. Те заслужават този респект. Това, което не искам, е някоя „кавър“ банда на „Рейнбоу“. Нещо, което е само за бързи пари. Мисля, че ще е обида към това, което беше бандата. Бандата имаше интегритет в своята дълга история. Може да харесате една линия на „Рейнбоу“ повече отколкото друга, но групата винаги е имала автентичност и да излезе с нещо по-малко е просто смешно. „OverTheRainbow” беше истинска почит към наследството. Всички – бивши членове, които в действителност са свирили в бандата в един или друг момент – и разбира се Юрген Блекмор, синът на Ричи, това беше семейство, истинската кръв на Блекмор – няма проблем с това. Бих казал, че това е единственият начин, по който бих искал да направя реюниън – истински, честен, реален, всички ние заслужаваме това!
-Можете ли да ни кажете някоя интересна история за създаването на една от Вашите песни или звукозаписни сесии?
– „StoneCold” е велика. Бяхме в MorinHeights, извън Монреал, в средата на зимата – студено и снежно. Живеехме в къща на езеро, близо до студиото. Всъщност можеше да се ходи по малкото езеро до студиото от другата страна. Така че Роджър Гловър и аз решихме да направим точно това една нощ. Но стигнахме до половината път и ледът започна да пука. Беше малко по-топло този ден и предполагам, че ледът се е стопил достатъчно, за да поддаде. Знаехме, че трябва да легнем по корем и да изпълзим обратно до брега близо до къщата. Стигнахме до студиото и започнахме да записваме „StoneCold”. Точно тогава изригна огромна буря – вятър, сняг, лед и аз в студиото запях. Така че всички импровизации в края на песента бяха породени от момента. Излишно е да казвам, че песента стана много добре и ние винаги си спомняме за ситуацията. Наистина „StoneCold”.
-Вашите фенове Ви очакват с голямо нетърпение. Можете ли да кажете няколко думи за тези, за които е започнало обратното броене до концерта Ви на Панагюрски колонии?
-Много се вълнувам да участвам в това шоу! Никога не съм бил в Панагюрище и искам да се запозная с феновете и там. Надявам се да са готови за рок, защото аз ще доведа рока до тях. Много благодаря и ще се видим скоро! JLT
Интервюто е предоставено от отдел „Комуникации”, „Асарел-Медет” АД
P.S: Припомняме,че знаменитият музикант ще изнесе концерт за 50-годишния юбилей на „Асарел-Медет“ АД на 29 август на сцената в село Панагюрски колонии
OshtePan Новините от Панагюрище и региона