OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Първото българско народно събрание е свикано от 14 до 16 Април 1876 година.
В историята на България то остава като Оборищенското събрание. Организирано е от Гюргевския революционен комитет с основна задача подготовката и уточняване на подробностите по избухналото броени дни по-късно Априлско въстание. Името на събранието е кръстено на местността, в която се провежда – Оборище, на 7 километра от Панагюрище.
Броят на първите народни избраници варира. Тома Георгиев участвал в събранието и секретар на Бенковски споменава в „Кратка история на Средногорското въстание”, че представителите са били 80, а общо присъстващите около 400 души. Захари Стоянов дава сведения за 350 присъстващи и делегати под 150. Съществуват и други различни източници, с различен по брой присъстващи.
На паметника в местността, където се е провело събранието има списък с имената на 67 представители, като са се използвали данните на Димитър Страшимиров. По последни проучвания броят им не бил повече от 75 делегата, от 54 населени места, от четвърти революционен окръг.
Захари Стоянов описва събранието в своите записки. Той отбелязвайки, че главният апостол Георги Бенковски е бил строг и взискателен. Държал е всички участници да имат редовни документи. Искал е да види подписани пълномощни дадени от революционните им комитети по райони. Още в Баня и Панагюрище председателят е връщал, заради невалидни и законни пълномощия. Представителите на карловския, перущенският, самопровъзгласил се представител от Брацигово и други били върнати. Също на събранието се появили не поканени дейци част, от които искали да бъдат вписани, като делегати след Освобождението, но им било твърдо отказано.
Един от най-важните въпроси на събранието бил кой ще ръководи въстанието. Георги Бенковски и Панайот Волов били избрани за ръководители след сериозни спорове и дебати.
Събранието приело прокламация, възвание към българския народ за въстание.
След закриване на събранието на 15 април депутатите се разотишли по селата си, а Комисията се събрала веднага в Панагюрище, за да изпълни поставените й от събранието задачи. Според първа точка на протокола на Комисията въстанието трябвало да се вдигне на 1 май, но това да се оповести на ръководителите на комитети във всички селища допълнително.
Знаменателна е характеристиката за оборищенци, която ни остави мемоаристът на Априлското въстание Захари Стоянов: „…..Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения – искам да кажа пътни и дневни пари – които бяха: грозната бесилка и заптийският камшик.“
Своята признателност всяка година на 2 май българите показват при официалните чествания на годишнините от Априлското въстание.
Използван източник: http://koprivshtica-bg.com
