OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Името на Пенчо Хаджилуков е почти непознато на панагюрци, макар направеното от него да е с висока стойност за града и общината.
Той е инициаторът за изграждането на катедралния храм „Св.Георги Победоносец“. Атанас Сугарев, един от летописците на Панагюрище, уточнява, че Пенчо Хаджиолу и Пенчо Хаджилуков са един и същ човек. Препокриват се и съобщенията за делата му.
„Главното занятие на Пенчо било джелеплък. Той имал добитък: овце, говеда и коне, които лятно време пасели по Витоша, а зимно – по Лозенградско. Угоеният добитък продавал в Цариград, където си създал и добри връзки с високопоставени лица. От това занятие Пенчо забогатял и направил хубава къща, обградена с яки каменни дувари… Пенчо прекарвал 6 месеца в Цариград и 6 месеца в Панагюрище. Щом се прибирал в родния си град, пръскал пари по разни хора да му събират нови овни. Една от първите му грижи била да иде да се изповяда на духовника в църквата Св.Георги…
Качвал се на своя сив жребец и,придружен от своя ординарец Павел Поптолев, отивал при духовника. Там е стоял цял ден… След дългата изповед Пенчо яхвал жребеца и, придружен от телохранителя си, отивал от дюкян на дюкян. Целта му била да се разплати, ако е взето нещо на вересия. Без да гледа тефтерите и сметките, Пенчо плаща, колкото му кажат. На третия ден отивал при Чолакова, с когото приказвал по училищни, черковни и обществени въпроси“, описва делата на панагюреца в-к „Оборище“ в бр.270 от 1 април 1940 г. „Изглежда, че, макар и да е бил един от първите търговци в турската империя, Хаджиолу все пак не е бил много практичен човек… Вместо да заравя кюпове жълтици в земята, пръска парите си по божи и народни работи. Верен син на църквата и истински приятел на народа, той хвърля стотици хиляди гроша за постройката на величествения храм Св.В.М Георги в памет на рано починалия си брат Георги.
Забележете, драги читатели! Тоя храм навремето си е бил един от най-големите храмове в България. Строен е от майстори зидари от Цариград, боядисан е от бояджии от Рим. Иконостасът е работен от майстори резбари от Струга, а иконите са рисувани от братя Доспевски от прочутата иконописна Самоковска школа. Целият храм е струвал над един милион гроша… Ех, да паднеше сега тая сумица на някой изпечен спекулант! Черкови и училища ли ще издига!?… Но Хаджиолу е имал по-други разбирания за живота и за предназначението на човека…“, пише в-к „Оборище“ в бр.370 от 15.08.1944 г.
„Църквата се намира в най-хигиеничния квартал на града – Мареш, построена на част от дворното и подарено място от Поптолеви. Има форма на правилен четириъгълен кораб. Съграждането е станало с общи усилия и принос на християните предимно от района и целия град, а инициативата е била у Пенчо Хаджиолу /Юруков/, който е плащал на майсторите от личните си средства и непрестанно е наблюдавал и обслужвал строежа до окончателното му привършване с няколко чифта собствени волове и коли. За това рядко дарение църковното настоятелство на времето е определило нему и на потомството му да се ползват за вечни времена с по три трона за мъже и жени“. Това пише в брой 343-344 от 3 май 1942 год. вестник „Оборище“. На следващата година през август в бр.370 изданието допълва, че Пенчо Хаджилуков „е имал толкова пари, щото, ако поискате да ги обърнете в днешната книжна стойност, ще получите астрономически числа; мъчно би се намерил финансист да ги пресметне. А и сам прочутият богатаж едва ли е знаел точно с колко хиляди жълтици е разполагал“.
„Църквата се намира в най-хигиеничния квартал на града – Мареш, построена на част от дворното и подарено място от Поптолеви. Има форма на правилен четириъгълен кораб. Съграждането е станало с общи усилия и принос на християните предимно от района и целия град, а инициативата е била у Пенчо Хаджиолу /Юруков/, който е плащал на майсторите от личните си средства и непрестанно е наблюдавал и обслужвал строежа до окончателното му привършване с няколко чифта собствени волове и коли. За това рядко дарение църковното настоятелство на времето е определило нему и на потомството му да се ползват за вечни времена с по три трона за мъже и жени“. Това пише в брой 343-344 от 3 май 1942 год. вестник „Оборище“. На следващата година през август в бр.370 изданието допълва, че Пенчо Хаджилуков „е имал толкова пари, щото, ако поискате да ги обърнете в днешната книжна стойност, ще получите астрономически числа; мъчно би се намерил финансист да ги пресметне. А и сам прочутият богатаж едва ли е знаел точно с колко хиляди жълтици е разполагал“.
Пенчо Хаджилуков не стои настрана и от народното революционно дело. Неговите кервани на връщане от Цариград са донасяли не само различни стоки и подаръци, но и необходими неща за готвещото се въстание. Той е бил един от малцината бератлии – неприкосновени, и по силата на специален султански ферман е могъл да се движи свободно навсякъде, без митнически и военни стражи да се осмеляват да му правят и най-малката спънка. Какво по-благоприятно обстоятелство за пренасяне на оръжие и съоръжения за съзаклятниците.
При обявяването на бунта неговата къща става главна квартира на военното ръководство и Привременно правителство. Приближеният на султана Пенчо Хаджиолу сам дава на Бенковски своя чистокръвен черен арабски жребец, когато тръгва с Хвърковатата чета да вдига народа из селата на бунт.
Преди въстанието пък Апостола на революцията Васил Левски е бил на два пъти гост на Пенчо Хаджи луков и е правил в къщата му тайни събрания.
Различни са версиите за смъртта на Пенчо Хаджилуков. Едната гласи, че той, както други панагюрци, плаща своята борба срещу петвековния властник с пълното си материално разорение и с живота си. В една от усоите край село Поибрене след престрелка с турски аскер е пленен и обесен надолу с главата, а след това насечен на парчета.
Според другата версия Пенчо Хаджилуков е починал в Цариград на 72-годишна възраст.
Къде и как е починал този родолюбив българин е добре да знаят поколенията. Но от дистанцията на времето e любопитно да си дадем и отговор какво го е накарало да надигне глава против турската власт, „която го е била облагодетелствала и въздигнала до много високо положение. Той имаше всичко: неограничената свобода, баснословно богатство, връзки с най-знатните хора. Природно умен, предприемчив, с голямо образование /свършил е Робърт колеж в Цариград/, владеещ няколко езика, той презира почести, слава, богатство… Такива примери са рядкост в историята на народите“.
И преди, и сега. И по света, и в България…
Биографията на този панагюрец е интригуваща и заслужаваща внимание.
