Днес празнуваме 129 години от СЪЕДИНЕНИЕТО

ОщеПан 5:05, 6 септември 2014 Летопис Оставете коментар 287 Прегледа

6 септември – Денят на Съединението – е една от бележитите дати в новата  българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава.

 

Съединението определи съдбата на България за векове напред. То беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.

Съединението е чисто българско завоевание­ без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България. Една мечта на всички българи от денят на Берлинският договор е сбъдната.

На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Първи в борбата за историческото обединение се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Христо Караминков, братята Никола и Георги Живкови и други основават комитети в Търново, Пловдив, Русе, Кюстендил, Ловеч, София, Разград, Габрово. Дейността им е подпомагана от българските правителства, които осъществят постоянна дипломатическа агитация сред официална Европа за националните стремежи на нашия народ. През зимата и пролетта на 1885 г. съединисткото движение в Източна Румелия се активизира.

Заседание на БТЦРК

В началото на февруари група бивши революционери образуват Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер и членове – Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев и др.
През пролетта и лятото на 1885 г. в Чирпан, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Хасково и други градове и по-големи села се създават частни революционни комитети. В тях се записват патриотично настроени интелигенти, ръководителите на спортни и културни дружества, недоволни от източнорумелийското правителство. Организацията получава пълната подкрепа на княз Александър Батенберг и на цялата българска общественост. Без да го афишира официално, назначеният от султана главен управител на Източна Румелия Александър Богориди толерира и поощрява съединисткото движение, макар то да е насочено и срещу него като представител на Османската империя.
Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в столицата на Априлското въстание – Панагюрище. Последният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в деня на обявяването на Съединението казва: „И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута“.

На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: „Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз“.
До обявяването на независимостта през 1908 година българската дипломация поддържа в Европа илюзията за две области, а не за единна българска държава, което тогава не е възприемано от Великите сили. В този смисъл делото, започнало със Съединението, на практика приключва окончателно доста по-късно – с обявяването на независимостта.

Съединението беше в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.

Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение!

И не случайно дядо Вазов, който по най-точен начин чувстваше пулса на своя народ, каза, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората.

Българският народ искаше Съединението и водачите му го извършиха. И това е блестящ пример за днешните политици и държавници – как трябва да се вслушват в гласа и в чувството на народа. Защото казано е: „Глас народен – глас божи!”
Другият урок на Съединението е, че значима национална цел може да се постигне при добра организация, каквато създават водещите политически фигури по онова време в България. Добри лидери, единение на нацията в името на тази заветна историческа цел и мобилизиране на националния ресурс за нейното постигане. Колко необходимо ни е и днес това единение и национално обединение за постигането на такава важна за нашето време цел – благоденствие на България. Уверен съм, че ще я постигнем, ако следваме урока, примера на нашите деди от времето на Съединението преди 119 години.

Третият урок също е полезен за днешното време. А той е в това, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Ние много добре разбираме, че те са различни хора. Някои от тях имат различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.

И другият важен урок на Съединението. Тогава, когато се провежда национално отговорна политика, политика, която отговаря на интересите на държавата, на народа, целите, колкото и да са трудни те, се постигат. Само си помислете. Великите сили са против Съединението, Русия – нашата освободителка, е против Съединението! Всички наши съседи са против Съединението. Българската дипломация се оказва на висота и съумява да неутрализира до голяма степен това всеобщо отрицание на българския национален порив и да създаде все пак, при тези трудни условия, благоприятен изход на борбата. А смисълът на тази борба е Съединението.Колко нужно ни е и днес това умение на способни, отговорни политици, които да работят за българската национална кауза. Политици, които да не се стремят да постигнат националните цели с угодничество, ту в една, ту в друга посока, със съобразяване с мнението и желанието на едни или други, а отговорни политици, които да се съобразяват с интересите на България, с българските национални интереси.Ето това беше достойнството на политиците от времето на Съединението. Такова достойнство е необходимо и на нашите политици и държавници и днес. Те съумяха да намерят държавнически подход, включително и по начина, по който стана самото Съединение – под егидата на българския княз Александър Батенберг, с което придадоха допълнителна легитимност на това историческо събитие.

Ето хора от каква величина бяха тогава в България тези, които се бориха и направиха Съединението факт! Затова се покланяме пред тяхната памет днес. Затова се отнасяме с огромно уважение към тях. Затова ще помним стореното от тях – не само сега, но и векове напред.

Защото тяхното дело е непреходно. Защото те ни преподават и друг урок – нещо, за което всички говорим помежду си, но колкото по-често го казваме открито, на глас, толкова по-добре. А то е, че приключи времето на неотговорната социална и национална българска политика. Няма вече място и време за такава политика, ако искаме да бъдем на равнището на нашите деди от времето на Съединението!

Подготви: Владислав Влайков