-Гжо Шишкова, кое обичате най-много в работата си като педагог и кое бихте искали да промените?
-За мен учителската професия е призвание,
голяма отговорност, обич към децата, желание, търпение при формиране на общочовешките ценности. Обичам да работя с млади хора, да им помагам за духовното израстване, да им давам и получавам от тях знания, да бъда съпричастна и да изживяваме заедно успехите, които постигаме. Да им помагам, когато имат затруднения, за да намерят правилния път.
Трябва да се работи в посока за активно включване на учениците в процеса на учене, децата да участват в това, което става в класната стая. Училището да се превърне в ползотворно място и да кара учениците да посещават с интерес и желание учебните часове. Родителите да бъдат партньори на учителите и да припознаят своя ангажимент към училището.
-Какво са за Вас училището и преподаването?
-За мен училището е много близко и винаги ме е вълнувало, защото тук се срещам с колегите и учениците си, които са ме мотивирали за моите професионални изяви.
Учителската работа е непрекъсната. Учителят е човекът, който открива малкото зрънце, което се крие във всяко дете. Той е този, който със своята строгост, взискателност и разбираемост го доразвива, за да даде своя плод. Учителят е този, който дава знания, умения, подкрепа, насоки за осъществяване на детските мечти.
-Като какъв определяте подхода си към учениците си? На какво се стремите да ги научите?
-Учителят е не само учител в класната стая. Той е учител и в живота. Използвам знанията на учениците от предходния етап на образование. Показвам им пътя за търсене и намиране на необходимата информация и те са активната страна в учебно-възпитателния процес. Работата в екип има изключително значение за формиране и изграждане на личността. Учителят така трябва да подходи в обучението, че поднесената информация да въздейства не само на ума, но и на детската емоционалност. Ето защо не могат да се приемат стандарти, а учителят трябва да подходи според съответната ситуация. Затова винаги се опитвам уроците ми да са различни. Урок – екскурзия, урок сред природата, урок в природо-научен музей, среща с еколози, опити, наблюдения, това което могат децата да видят, да пипнат остава завинаги в тяхното съзнание.
-Нуждае ли се образователната система от реформа или настоящият модел има достатъчно положителни страни?
-Да, нуждае се, особено в методите на преподаване, защото сега живеем в информационен век и учителят не е единственият, който държи знанието, но той трябва да покаже на учениците си как да селектират информацията, за да им служи ползотворно.
-Изпитвате ли удовлетворение от работата си на Учител?
-Разбира се, че съм удовлетворена от работата си, защото децата са бъдещето на нашата страна. Те в училище трябва да се изградят като личности със своята индивидуалност. Всеки от тях трябва да спазва определените изисквания в съответното учебно заведение, да има потребност от знания, да натрупа умения и опит и да може да ги прилага. Учениците трябва да бъдат толерантни, знаещи и можещи. Затова голяма роля играе не само училището, но и семейната среда, родителите, обществото. Смятам, че децата заслужават да им се подаде ръка, да почувстват професионалния опит и душевната щедрост на учителя, за да разгърнат творческите си способности.
-Какви са мечтите Ви в личен и професионален план?
-Мечтая за училище, в което ще цари спокойствие, учениците ще бъдат весели, безгрижни и любознателни, изпълнени с любов и уважение към своите учители, а за себе си и семейството си желая здраве и среща с доброто.
Сърма Шишкова
винаги е насреща
Веска БАРОВА,
директор на СОУ „Нешо Бончев”
Сърма Шишкова е от онези учители, които работят неуморно и неусетно решават проблемите в училище. За тях не се сещаш веднага, докато не ти дотрябва помощ в трудна ситуация. Тогава първия човек, за когото се досещаш, е точно такъв учител, като Сърма Шишкова. Ако трябва да я сравня с цветовете на една картина, тя е онзи незабележим нюанс, който позволява на основните тонове да изпъкнат, който придава завършеност на произведението. В момента, в който го няма този тон, шедьовърът се превръща в гротеска. Смятам, че няма да се намери директор или помощник-директор, който да не е приемал Сърма по този начин. Тя е човекът, който винаги е насреща, готов да свърши трудната и не особено желана работа, да се срещне с родител или ученик за неформален разговор, с което да се реши „неразрешим“ въпрос.
Госпожа Шишкова помага на колегите си при всеки случай, когато е потърсена нейната помощ, а дори и тогава, когато не е потърсена. И ние, колегите, я търсим. А след това често забравяме да ù благодарим, приемайки по презумпция, че това е естествено – Сърма Шишкова да помогне.
OshtePan Новините от Панагюрище и региона
