OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Младостта е тази, която върви напред. В България има много млади хора с богата инженерна мисъл, но не всички са търсещи личности. Тази енергия трябва да се впрегне и да се насочи, където е нужна, за да има растеж.
Така разсъждава инж.Димитър Йончев, който 43 години е част от ръководния състав на едни от най-важните за област Пазарджик предприятия. Животът му е изпълнен със значими за стопанското развитие на община Панагюрище факти и събития, много от които сам предизвиква.
Убеден е, че, за да си добър ръководител, се иска „горене, динамика и напоритост“.
Убеден е, че, за да си добър ръководител, се иска „горене, динамика и напоритост“.
„Тясната специализация е добро нещо, но един ръководител трябва да разбира и от икономика, като нямам предвид писарска работа“, споделя опит Димитър Йончев.
Роден е на 13 ноември 1936 год. в Панагюрище. Учи в местната гимназия, след това завършва Техникум по индустриална химия в Димитровград. Дипломира се като инженер химик със специалност „Технология на пластмаси и каучук“ в Химико-технологичния институт в София, в който е задочник.
Започва професионалната си кариера през 1960 година в Акумулаторния завод в Пазарджик, където минават 11 години от живота му. За тях има мили спомени, в които положителните емоции заемат важно място. „Бяхме млади хора с много амбиции. Бяха бурни години, в които изградихме отношение към труда и се научихме да поемаме и изпълняваме задачи“, връща се назад в годините инженерът химик.
Преди да се издигне до поста директор, Димитър Йончев е бил и сондьор в „Медет /след като излиза от казармата през 1957 год./. В Акумулаторния завод работи сменен майстор, старши технолог, ръководител на технологична група. През 1970 год. в Пазарджик дори получава доста апетитно предложение за работа в Турция, но панагюрецът отказва.
За него няма невъзможни неща, ако човек си постави ясни цели, но подчертава, че се иска много труд, за да се успее.
ЗАВОД „БУНАЙ“ – НЕОСТАРЯВАЩАТА ЛЮБОВ
Когато през 1971 година се връща в Панагюрище, инж.Димитър Йончев започва работа като заместник-директор на завод „Бунай“ и така до 1976 година. Тогава е назначен за негов директор. За развитието на „Бунай“ знае достатъчно, защото е един от тези, които отдават енергия и време за усъвършенстване на предприятието.
Първоначално „Бунай“ бил цех към познатия на по-възрастните панагюрци Промкомбинат „Георги Бенковски“. През 1965 година цех „Бунай“ е обособен като самостоятелна промишлена единица. Три години по-късно – на 1 април 1968 година, с Указ на Министерски съвет „Бунай“ приема статута на завод. Същата година преминава към ДСО „Металхим“. И това преминаване обогатява трудностите му.
„Бунай“ започва да се развива в посока задоволяване на потребността от пластмасови изделия на отбранителната промишленост, машиностроенето, транспорта, селското стопанство, текстила, строителството… Всичко това води до необходимостта от развитие на технологичните възможности. „Същевременно се яви голямото предизвикателство – израстването на кадри, способни да отговорят на потребността. Постоянното обогатяване на номенклатурата изискваше дързост и умение от страна на целия инженерно-технически и изпълнителски състав. Една от новостите, която изискваше не само умение, но и хъс, беше налагането на производство на приклад на автомат „Калашников“от пластмаса на база българско изобретение – изобретение на академик Ангел Балевски „леене под налягане с газово противоналягане. Завод „Бунай“ излезе с чест при реализацията на тази високотехнологична задача“, ниже спомен панагюрецът. Но изменението на структурата и израстването на хората като специалисти са само част от предизвикателствата, които стоят по онова време пред „Бунай“. А и пластмасовото производство не е само химия. Това припомня химикът, чийто професионален път е свързан с управлението на „Бунай“ повече от три десетилетия – от 1971 до 2005-та година, когато като зам.-директор окончателно напуска фирмата и се отдава на заслужен отдих.
Имал огромно желание като ръководител да разширява „Бунай“ и да внедри в производството му много неща. Една от идеите, за която имало и готов проект, била за производство на бутилки от полиетилен терефталат за безалкохолни напитки и хранително-вкусовата промишленост. Това е в периода 1994-1996 година. „В коя ли банка не чукахме?… Един милион долара ни трябваха. Беше навременен ход. Трябваше само парите да се осигурят. Ако бях развил тази линия… Яд ме е, че не можах да я реализирам. Не ми стигна времето“, с горчивина си спомня един от дългогодишните директори на панагюрския завод за пластмаси. И допълва със задоволство: „Тези момчета, които сега управляват „Бунай“, ги поздравявам за това, което правят. Така трябва да бъде!“
„ОПТИКОЕЛЕКТРОН“ – НОВИЯТ ОБЛИК НА ГРАДА
Животът на инж. Димитър Йончев отразява цяла епоха от развитието на Панагюрище. В нея съществено място заема създаването на „Оптикоелектрон“. Определя го като „много голям скок за Панагюрище“, понеже градът придобива нов облик в интелектуален план. Освен това голямата безработица в Панагюрище рязко намалява. Има години, в които „Оптикоелектрон“ е с 13 завода, в които работят към 13 500 души, от които близо 3 500 в Панагюрище, разказва един от ръководителите му.
Изграждането на „Оптикоелектрон“ обаче е съпътствано от редица трудности и заслуга за преодоляването им имат много хора. Сред тях голямо внимание заслужава покойният вече ген.Георги Момеков, който по онова време е един от заместник-председателите на Държавен планов комитет. Благодарение на него в Панагюрище на 1 юли 1971 година със заповед на Министерския съвет се формира Обединени заводи „Оптикоелектрон“ към ДСО „Металхим“ с основен предмет на дейност „Оптикомеханични и оптикоелектронни прибори“. Негов пръв главен директор е инж. Цвятко Цветков – една богата личност.
„Благодарен съм на Панагюрище, че ми предостави възможност да работя в „Бунай“ и в последствие в комбинат „Оптикоелектрон“. Да работиш с кадри с висока инженерна мисъл и нагласа беше голямо предизвикателство за мене. Усвояването на нови изделия от висок порядък изискваше и усвояване на нови и най-разнообразни технологични процеси. Всичко това можеше да се реализира само с кадри, отговарящи на голямото предизвикателство. С гордост трябва да отбележа, че „Оптикоелектрон“ успешно се справи с това предизвикателство. Не са малко усвоените и наложени в производство оптикомеханични и оптикоелектронни изделия за дневно и нощно виждане,топлинни глави за самонасочване, стрела 2 и стрела 3, лазеерна система за управление на огъня, далекомери, мощни СО2 лазери и др. Осъществихме и един в голяма степен затворен технологичен цикъл с възможност за ефективно производство.
За пръв път в България създадохме работещ гапсов остров за обработка на механични детайли. Цялото нестандартно оборудване за усвояване на широката гама от изделия се изработваше при нас.
Трудно ми е да опиша тази много сложна и богата откъм разнообразие дейност, която нашите кадри извършваха. Това беше чест и за Панагюрище, и за цяла България.
Реализацията на идеята за създаване на Институт по оптикоелектронно приборостроене беше голямата крачка в развитието и обогатяването на нашите възможности“, разказва Димитър Йончев. За това важно звено от структурата на „Оптикоелектрон“, наричано от мнозина само Института, се разказват много истории. Той е бил не само школа за професионално развитие, а и място, където са се завързвали приятелства между хора от различни градове, място, където младите са се влюбвали и после са създавали семейство.
За Димитър Йончев връщането днес на това производство, което е имало, или подобно нему, както и попълването на кадровата банка с инженери, би било от съществено значение, защото „Оптикоелектрон“ е едно от големите богатства на Панагюрище и ще бъде и занапред“. Аргументът – голямата армия от високоинтелигентни хора вдига нивото на града. „Изпращахме студенти в Русия, Германия, Чехия и Полша да се учат. Набирахме студенти за различни специалности, защото бяхме наясно, че на Панагюрище ще му трябват всякакви кадри“, спомня си подробности той.
Въпреки постиженията, като слабости за онова време Димитър Йончев посочва трудовата дисциплина и организацията на труд.
В началото на 90-те години на миналия век обаче добре развиващият се „Оптикоелектрон“ почти залязва и хората масово напускат. В средата на 90-те години един от акцентите в държавната политика е приватизацията. За нея Димитър Йончев казва: Не одобрявам част от приватизация, която стана и продължава да става в България. Това е грубо бягане на държавата от промишлеността и доведе до голям провал“.
ПАНАГЮРИЩЕ ДНЕС
Въпреки трансформациите в промишлеността, един от успешните ръководители на „Бунай“ и „Оптикоелектрон“ е оптимист. Вярва, че „нещата ще намерят своето равновесие“, защото трусове е имало по всяко време и траекторията на историческите процеси човек е способен да променя.
„Не мога да намеря големи пропуски в управленските решения през последните години“, казва ръководителят с 43-годишен опит. Според него от ремонт се нуждае цялата инфраструктура на града.
Като добри примери днес Димитър Йончев посочва СПА комплекс „Каменград“ и строителството на Многофункционална спортна зала. Дълбоко е убеден, че градът трябва да има пречиствателна станция. Язовир и болница също, защото са много важни за целия район.
Приема идеята, повдигната преди години от различни панагюрци, че Театърът би било добре да бъде именуван „Елена Николай“ и да отпадне съчетанието „дом-паметник“
