събота , 21 ноември 2026
Водещи новини

Иван Вазов – човекът, който превърна България в литература. Поклон пред паметта му!

Голяма част от писателите творят и издават книги. Но има и такива, които създават духовната памет на народа си. Иван Вазов е от тях. Той превръща словото в служение на отечеството.

На 22 септември тази година се навършват 105 години от кончината му. Както всеки родолбив българин знае, Иван Вазов е роден на 27 юни /9 юли/ 1850 година в гр.Сопот и умира през 1921 година.

Вазов пише за почти всички състояния на Бълария- за потисничеството и подготовката за бунта, за Освобождението и изпитанията на младата държава, за националните победи и разочарования. Не случайно е наречен Патриарх на българската литература – определение, което е знак за неговото значимо място в националната ни култура. Класикът оставя след себе си огромно литературно наследство: поезия, разкази, повести, романи, драми, публицистика. И в това жанрово мноообразие стои темата България.

Тя е в цикъла „Епопея на забравените“, в повестта „Немили-недраги“, в романите „Под игото и „Нова земя“… А в стихотворения като „Българският език“, „Аз съм българче“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“ България се превръща в чувство.

Вазов обаче не пише само Възраждането. Той преживява своята съвременност и не е равнодушен към свободна България. Нейните успехи го вдъхновяват, а политическите раздори и нравственият упадък го разочароват и тревожат. Особено силно неговото гражданско ччувство прозвучава около Съединението през 1885 година – едно от най-значимите събития в новата българска история. То е осъществено като общонародна кауза и творецът вижда в този исторически акт доказателство, че българите могат сами да отстояват нционалното си единство и достойнство.

Когато младата държава се изправя пред изпитания писателят не се скрива зад стените на кабинета си. Словото му е възторжено, когато България печели, и безпощадно, когато вижда безчестие и службогонство.

Вазов едновременно помни, преживява и предпреждава България. Той възпява героите, но не спестява слабостите на живите. Пази паметта за миналото, но гледа към настоящето. Роденият в Сопот творец създава емоционалния портрет на родината си – нейните мъки и възторзи, нейните герои и грешки нейната гордост и болка.

Вазов превърна любовта си към България в литература, а литературата в памет, съвест и част от духовния живот на народа.

ПОКЛОН! ДЪЛБОК ПКЛОН ПРЕД РОДОЛЮБЕЦА!

Вижте още

По пътищата светът губи на всеки 24 секунди дете, баща, майка, брат, сестра, приятел, колега…

На 15 ноември e Световeн ден за възпоменание на жертвите при пътнотранспортни произшествия. Началото на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.