Да си спомним за Евлоги Георгиев Недев и какво завещава на България

Евлоги Георгиев Недев е роден в Карлово на 3 октомври 1819 година. Сред заслугите му като меценат е Софийският универсисет „Свети Климент Охридски“.

Негови са думите: Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно!

Евлоги Георгиев започва образованието си в местното училище под ръководството на възрожденския учител Райно Попович. После учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се връща в родния си град да учителства. По-голямата част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя.

През 1837 година заминава за румънския град Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. 

През 50-те години на ХІХ в. братята Евлоги и Христо Георгиеви започват даренията си „на ползу роду“. Те се считат за основатели на Добродетелната дружина – организация на заможни българи, чиято цел е освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Тя набира български доброволци за руската армия в Кримската война (1853 – 1856 година), а в последвалите години набавя солидни средства за осигуряване образование на редица видни българи. Христо умира едва 48-годишен, без да доживее големите дела, с които днес помним карловските братя.

След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и купува доста парцели в София. През 90-те години той вече притежава над 10 хиляди квадратни метра.

През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лева за построяване сградата на университета. Сред другите големи дарения, които Евлоги Георгиев прави, са:

• На болницата в „Галац“ – 100 000 лева.
• На университета „Карол I“ – 200 000 лева.
• На Българско девическо училище в Солун – 50 000 лева.
• На Българска болница в Цариград – 120 000 лева.
• 200 000 лева разпределя за поддръжката на училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти“;
• На Общината в Галац – 30 000 лева;
• На българската черква в Букурещ – 20 000 лева;
• За строителството на българска болница в Цариград – 20 000 лева.

Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума.Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов.                            Видният меценат умира на 5 юли 1897 година в Букурещ.                                                                                                                ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВЕЛИКИЯ РОДОЛЮБЕЦ!