OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 21 септември предстои отбелязването на 170-годишнината от рождението на вожда на Априлското въстание в ІV-ти Панагюрски революционен окръг Георги Бенковски. Титанът на революционното дело превърна в реалност замисъла на Гюргевския централен революционен комитет – въстание на българите, предпоставило Руско-турска война от 1877-1878 г.
В него той се прояви като блестящ стратег, пропагандатор и тактик, увлякъл с примера си десетки хиляди поборници за извоюване на свободата със собствените, с народните сили.
Огненият конник стъпва в стремето на времето, което неумолимо крачи към бъдещия ХХ в.То настъпва със зараждащите се капиталистически форми на производство в Панагюрище и другите промишлени и търговски центрове на Средногорието, Родопите и Стара планина. Освободителната идея, прегърната от формиращата се търговско-промишлена буржоазия, придоби размах, впечатлил европейската общественост, взела страната на българската кауза. Провидял длъжността си на водач, той неотстъпно я отстоява с делата си. Успява да внуши на прохождащото гражданско общество в Панагюрище, че кървавият залог ще доведе до възкресението на България и то целокупно застава зад апостолската му мисия. Тук идва и остава, „защото в Панагюрище имало предани хора, готови да работят и с децата си за своето дело”.
Без Бенковски Априлското въстание, тази страница от политическото ни възраждане, не може да бъде написана. Няма спор, че той е „на голямо скроена” личност. Неговият път тръгва от „анадолски караабаджия”, за да стигне до водач на най-голямото въстание на българите срещу османската деспотско-тиранска система. Не са му чужди диктаторски похвати, при чието прилагане „той понякога съвсем през просото я кара”. Но от това не пострадва авторитетът му, с който се ползва сред народните представители, застанали на неговата страна в пренията на Оборище за апостолските пълномощия.
Агитаторският му талант е безспорен. Той е едно от условията, допринесли за размаха на подготовката в ІV революционен окръг. Тънък познавач на българската народопсихология, той преодолява всякакви бариери в общуването с различните социални прослойки на възрожденското общество, които спечелва за общото дело. Тъкмо затова той се насочва към родното Средногорие, където е приет като свой и от където в революционната мрежа са обхванати всички по-големи селища на окръга. Той знае, че панагюрци „векове наред са били власт в Средна гора”, че имали „голяма индустрия и търговия, от които се възползували и близките градове и села”, че те „са водели икономически и политически околното население”.
Бенковски е роден революционер. Той идва в окръга под чуждо име, нещо напълно нормално за тайната мисия на апостолите, за европейската революционна практика от тези времена. Владеейки методите на нелегалната борба, той увлича във въстаническите редици „най-отчаяните опортюнисти на света дребните собственици: еснафи и земеделци”. С тях той отива „на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но и предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества.”
Неговата вяра в справедливия характер на подетата борба се предава на панагюрци. Надеждата ги окриля и опияняващо въздейства на всяка възраст. ”Всичко… е предадено на тая работа. Въстание – въстание и нищо друго”. Тя превръща довчерашните роби в герои, в леонидовци – смело сражаващи се срещу десетократно по-силния противник. Към това той ги приканва в речта си пред осветено знаме в центъра на Панагюрище на 22 април 1876 г. Тя се запечатва в паметта на съвременниците и се претворява на дело от поколенията следовници на заветите за свобода и братство, за република и независимост. Призивният финал на речта, отразява убеждението му, че прогласеното въстание ще донесе свобода за всички българи от Мизия, Тракия и Македония.
Личността на Георги Бенковски всякога е стояла в центъра на общественото внимание. Тя е разглеждана нееднозначно. С оглед на историческите резултати от Априлското въстание най-приляга оценката, в която се казва:
„Целият български народ със свито сърце и раболепие посрещна въстанието в Южна България; само Търновският І революционен окръг вдигна глава да помогне на въстаниците. Но в Търновски окръг пропагандата не бе проникнала дълбоко, както в Южна България. Тя не бе довела населението до оня екстаз, който в Южна България направи герои дори жените и децата. Търновци достигнаха евенгелския морал – да си пожертват душата си за ближния – но не го превишиха, както панагюрци. Много от тях загинаха юнашки, но освен севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село никой не пожертвува и себе си, и ближните си. Безспорно на търновци липсваше един Бенковски – агитатор и военачалник в едно и също време, какъвто само случайно се ражда. Поради всичко това въстанието в Търново не бе масово и взе характер на четнишка борба.”
В ІV революционен окръг Априлското въстание намери своя майстор в лицето на Бенковски. Той не бе определен за главен апостол. За такъв бе избран Волов, който в хода на подготовката на въстанието прояви дипломатичност и такт и отстъпи първозвания си пост на Бенковски. От този компромис спечелва историята и е спасен от провал замисълът на Гюргевския комитет. Драмата на Старозагорското въстание от 1875 г. не е повторена. От своя страна панагюрските комисари подтискат обидата от потъпканото им достойнство и допринасят за разработване и осъществяване на плана на въстанието в окръга. „Практиката изменила всичко; съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде. Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага”.
Бенковски се налага като организатор на въстанието в ІV революционен окръг, което никак не е лесно. Да приобщиш към делото благородните еснафи, „които всеки ден си повтарят десетте божи заповеди” и поставиш в сянка опонентите си „учени граматици и философи” се изисква изключителна подготвеност. На 33 години той е вече житейски зрял и с революционен опит. Опирайки се на тези си качества, той се легитимира пред местното население не с истинското си име Гаврил Груев Хлътев, а с името на полския революционер Георги Бенковски. В този тактически ход се крие много символика и психологически усет. Те са част от богатия арсенал от методи и средства, с които той проправя пътя на идеята за всеобща борба за освобождение. Това е неговата революционна легитимация на ръководител от най-висок ранг.
В българската историческа наука има различни становища за Бенковски. Те варират от „осанна” до „разпни го”. За това способстват някои забежки в ранната му възраст при неговото митарстване из Анадола и Мала Азия. Те дават основание на критиците на личността да го определят като лумпен, възползвал се от революционната ситуация през 1876 г. Връзките му с турските маргиналии, службата му при паши и бейове му разкриват обречеността на феодализма. Така той опознава в дълбочина системата, която тръгва да руши през 1875 и 1876 г. Това му осигурява предимство пред останалите революционери, поражда увереност и настъпателност при изпълнението на стратегическата цел – въстанието, което и до днес някои още смятат „за луда и безполезна авантюра”. В народната памет Бенковски ще остане завинаги като вожд на Априлското въстание в ІV Панагюрски революционен окръг.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
Георги КЕРКЕНЯКОВ
