OshtePan Новините от Панагюрище и региона
12 военнослужещи поднесоха 14-метров Гирлянд на славата и признателните поколения тази вечер на Вечния огън в мемориален комплекс „Априлци” минути преди тържествената заря-проверка по случай 137-та годишнина от Априлското въстание.
12-те знамена светини и 5 хоругви, на които са изписани имената на загиналите по време на въстанието, носеха военните от Четвърти артилерийски полк от Асеновград. Тържествената проверка прие началникът на сухопътни войски ген.майор Ненко Ненов.
По традиция ротите на историческия площад „20 април” в Панагюрище първо посрещнаха копието на Главното въстаническо знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Попгеоргиева през 1901 г. по повод 25-годишнината от Априлската епопея.
Кратко реч за отминалите събития и днешния ден прознесе кметът на общината Никола Белишки. Той припомни, че е Срастната седмица и през нея дните са за смирение, а „като че ли влязохме с омраза”. После риторично попита кое е най-важното – „да имаме власт или да запазим душите си чисти”. Той изрази надежда съвременните българи да си дават сметка за волята и вярата на предците ни, които върнаха България на политическата карта на света. „Тук, в Панагюрище, държавата се усеща не само като територия. Тук възкръсна сърцето на България. С един зов, с едно знаме България заяви пред всички, че може и трябва да бъде”, каза Белишки и подчерта, че „свободата ни не е купена, не е лист хартия… и тази свобода трябва да се пази”.
Слово произнесе и вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова. „Тук сме, за да кажем, че величието на българския народ не а само в пожълтелите исторически хроники. Тук сме, за да извадим днешните, съвременни послания от величавата Априлска епопея. Но пътят до Априлската епопея е дълъг и тежък. Той започва от призива на онзи Атонски монах, който написа една малка книжица „История славянобългарска”, и тръгна с нея, за да разказва, че народ, който има славно минало, ще има и славно бъдеще”, каза в словото си вицепрезидеднът, като обърна особено внимание на личностите в расо, на личностите с каузи и на каузите Вяра, Просвещение и Свобода. Г-жа Попова подчерта, че величавите времена носят дълга историческа памет.
„Трънливият път към свободата минава и през буквара на Петър Берон, който даде многостранно знание. Този път минава и през неделното училище на Неофит Рилски и градското училище на дядо Славейков”, припомни тя и зяви, че се гордее, че е европейски гражданин на България. После щрихира основните върхове от българската история, в които се е проявявал силният и непоколебим български дух. „Горяха не само домовете на панагюрци, изгоряха душите им, но изгоряха и робските вериги”, заключи тя и пожела със същия възрожденски дух да извървим собствения си път, а „българските личности в днешния ден да бъдат просветени и с честни каузи, за да пребъде непокорния и свободолюбив български дух”.
