Няма ли да имат край разправиите на родните политици – подслушвали се, обиждали – справка водещите новини по националните медии за (не)законни СРС-та. Освен политици в кашата се забъркват и редица други лица – юристи, служители на реда, журналисти.
Едните казват не сме го правили, другите твърдят, че са го направили по еди чия си заповед. А на народа му остана да гледа зрелище, защото за хляба възможностите са ограничени.
Болезнена липса на доверие има в цялото общество. Никой на никого не вярва. Ако пък имаш глупостта да се довериш, не се знае докъде ще те доведе това. Положението е обезсърчаващо. И на този фон българите, в качеството им на електорат, трябва да отидат да гласуват. Все е бивало да се вадят изобличителни материали, но като че ли в последните дни, всъщност седмици, това вече е прекалено. В такава конспирация ни въвеждат, че американските политически трилъри могат спокойно да заимстват някой и друг сценарий. Жалкото е обаче, че за едни това е филм, а за други част от живота им. Колкото и да се опитваме да се разграничим, се оказва, че политиката е част от нашето ежедневие и пренебрегването й в даден момент ни вади по площадите.
Докато не се намери честен човек, на когото да се доверим, едва ли ще тръгнем напред – като общество, като развитие, като начин на живот. Без доверие нищо не може да се гради – нито семейство, нито държава. А неизменно до доверието застават честността и добронамереността. Все дефицити. Тези, у които ги има, пък не искат да се цапат.