OshtePan Новините от Панагюрище и региона
До 1992 година д-р Лука Зумпалов работи в панагюрската болница като анестезиолог. Обича работата си, но в продължение на години е сам, а това значи заетост 365 дни по 24 часа в денонощието.
Колкото и да си издръжлив, в един момент умората си казва думата. „Това бяха години без почивен ден, без спокойна вечер или нощ. И в един момент реших, че трябва да променя нещо. Да си дам почивка. Вече бяха други времена, времена на частната инициатива“, спомня си днес д-р Лука Зумпалов. Две десетилетия той се занимава със собствен бизнес в сферата на търговията.
След 20-годишно прекъсване, от февруари 2012 година, отново е анестезиолог в панагюрската болница. „С приказки за местен патриотизъм и да се даде едно рамо“ към трудната и отговорна професия го убеждава да се върне бившият вече управител на общинското търговско дружество МБАЛ „Събо Николов“ д-р Мая Влайкова. Не му се налага дълго да мисли върху предложението й, защото в сферата на търговията в последните години става много трудно, „особено след идването на царя“. Да се работи без сериозни комисионни и подкупи, се оказва невъзможно. А разбиранията му за бизнес не съвпадат с тези методи.
Икономическата логика в търговията и в здравеопазването не се различава, казва д-р Лука Зумпалов и е убеден, че само с наливане на пари резултати не се постигат. „Ако мениджмънтът на здравното заведение не е на високо ниво, парите ще потънат“. Една от предпоставките е огромният брой неосигурени лица.
Д-р Лука Зумпалов е наследник на прочутите панагюрски родове Деянови, Юрукови и Бобекови. По бащина линия негов прадядо е Иван Бобеков, брат на Павел Бобеков, а по майчина линия Пенчо Хаджидеянов, който е един от едрите земевладелци, помогнал много за построяване на църквата „Св.Георги Победоносец“.
Дядо му по майчина линия Тодор Юруков е бил адвокат, активен общественик и политик. Създал е Радикалната партия в Панагюрище и е бил много близък съратник на Стоян Костурков.
Д-р Зумпалов е роден в Панагюрище на 1 март 1952 година. Завършва средното си образование в Панагюрската гимназия, а след това следва медицина в София.
„Това, че ще уча медицина, беше някак си ясно и вече не мога да определя дали е било само мое желание, или основно на родителите ми. По време на комунистическия режим те са изключени като студенти по медицина в трети курс като наследници на „неблагонадеждни“ родове. Това много им тежеше през целия живот и най-вероятно те са ме насочили по някакъв начин към тази професия“, разказва анестезиологът.
Като много други будни българи той посреща с много ентусиазъм и много надежда през есента на 1989 година първите прояви към промяна на обществено-политическия живот. След събитията в София и в провинциалните градове започва събуждане от дългия сън и надигане на глас. „Но имаше много страх и трудно се решаваха хората открито да изявят мнение, че са на страната на опозицията, която не се знаеше какво точно иска. По-скоро ние бяхме перестроечно настроени, но не си давахме сметка, че един преход не може да бъде бърз и лесен. Не беше и правен такъв от комунизъм към либерализъм, за да се черпи опит“, разказва д-р Зумпалов.
Той е избран за съветник от СДС в първия Общински съвет на Панагюрище след 1989 година – мандат 1991-1995. Но не изкарва пълен мандат и напуска и ситипарламента, и болницата, и Панагюрище. Спомня си, че веднага след изборите през 1991 г. в Панагюрище е правен за кратко вестник „СДС“, в който повечето статии били от него и Ясен Христов, който е избран за кмет. За съжаление, никой от ония години не пази нито един брой от този вестник, който днес, мисля, би бил доста любопитен.
„Сега ракурсът е различен, а тогава си казвахме направо какво мислим. Нямаше хора от нас, които да са работили във възстановени стари партии. Може би само земеделците бяха такива. От тази гледна точка всичко е било самодейност, по места започна да се копира моделът на работа и на организационната партийна структура в София“, коментира днес д-р Зумпалов. Връщайки се назад в годините, участникът в прехода разказва: „Първите сблъсъци бяха интересни в общината, защото имаше хора, на които им беше ясно, че предстои многопартийна система. Но имаше и такива, които не можеха да възприемат нещо по-различно от правата линия на Партията. Помня, че с Филип Калбуров от БКП/БСП се работеше по-леко в Общинския съвет, защото изслушваше чуждите тези, макар в повечето случаи да не се съгласяваше с тях.
Първата изява на опозицията в Панагюрище бе бдението със свещи през декември в подкрепа на съпротивата в Румъния. Помня, че малка част от хората се престрашиха да дойдат и да заявят открито мисленето си, а по-голямата част се разхождаше по централния площад. Тогава малко хора вярваха, че може да се бутне комунизмът. Имам ярък спомен за предизборната среща в Поибрене, на която дойдоха само двама-трима души от БЗНС, а всички останали се изпокриха“.
През зимата на 1996/1997 година д-р Лука Зумпалов участва в протестите в София срещу правителството на Жан Виденов. Затова го питам за приликата и разликата от протестите тогава на жълтите павета и протестите през лятото на 2013 година. Отговаря, че „пренавиването на пропагандната машина, наглата манипулация, лъжите и неизпълнимите обещания“ са обединили толкова хора. Приликата, според него, е в спонтанното излизане на площада, защото хората не искат да живеят по такъв модел на управление, но и не знаят какво точно искат.
„Целият преход в Източна Европа е сценарий, разработван в лабораториите на КГБ. В България, като най-близък сателит на Русия, сценарият се разви по по-различен начин. Сценарият продължава“, убеден е д-р Зумпалов и като пример дава събитията в Украйна. „Ако Москва успее там, и тук, в България ще има голяма доза успеваемост“, разсъждава той.
От съвременната история на България като значима личност д-р Лука Зумпалов посочва Иван Костов, защото „той е човекът, който откъсна България от съветската орбита и я обърна към западните демокрации“.
Каквото и да си говорим, животът днес е по-хубав от преди, заключава панагюрецът, родил се в една политическа система и участващ в прехода към друга.
УТОЧНЕНИЕ: Разговорът с д-р Лука Зумпалов е проведен
в началото на м.март 2014 г.
