OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Илия НЕМИГЕНЧЕВ
Днес е Велики петък, Разпети петък – най-тъжният, най-тежкият ден за Иисус Христос. В този ден Божият син претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Иисус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“.
Няма друг процес и екзекуция с такова огромно значение за човешката история, като тези на Иисус Христос в окупирания от римляните Йерусалим преди повече от 2000 години.
Предлагам на вниманието ви един исторически поглед на събитията в този ден, с главен герой-Първосвещеникът Каяфа.
Каяфа е един от най-влиятелните големци в Йерусалим. Изкарва 18 г. като първосвещеник на Храма, докато повечето от останалите са служили едва 4 г. Успява да изгради здрав съюз с римските окупатори.
Каяфа има сериозни мотиви да иска отстраняването на Христос. Той застрашава авторитета му. Първосвещеникът не би могъл да позволи някой новоизлюпен проповедник да е заплаха за влиянието му, особено във времето на Пасхата, когато в Йерусалим се стичат 2,5 млн. вярващи.
Иисус застрашава и отношенията му с Рим. Силата на Каяфа е в Синедриона – върховния еврейски съвет, който контролира гражданските и религиозните закони. Той има 71 членове и Каяфа е негов председател. Работата е тежка, но и възнаграждението е добро. Съвременните археолози откриха, че Каяфа е живеел в завиден разкош.
Те са открили 150 ритуални бани около светилището, които евреите използвали за пречистване преди богослужение. Всеки пристигнал в Йерусалим за Пасхата бил смятан за ритуално нечист и трябвало да се пречисти в баните. Свещениците контролирали процеса срещу заплащане.
Христос обаче смятал това за безсмислено. Той проповядвал, че Царството Божие е достъпно за всеки и не е нужно да се изпълняват тези ритуали, а още по-малко да се плаща за това.
Христос е предизвикал брожение в Йерусалим. Той застрашил гражданския мир във време, когато огромна и опасна тълпа, пристигнала за Пасхата, е изпълнила града. Било е резонно да бъде арестуван.
Но оттук нататък Каяфа минава от грешната страна на закона. Той манипулира съда и поема несъвместимите роли едновременно на върховен съдник и прокурор. Процесът нарушава и много от установените по онова време правила. Провежда се през нощта, а еврейските съдилища заседават денем. Състои се на празник, което също не е допустимо. И е бил в къщата на Каяфа, вместо да е в залата на Съвета.
Делото не се развива добре за Каяфа. Той трябва да докаже, че Христос е заплашил да разруши Храма, което би било равнозначно на предателство и оскърбление срещу Бога. Но тези обвинения падат, защото свидетелите не ги потвърждават.
Тогава Каяфа решава да обвини Христос в богохулство. „Ти ли си Синът божи? Ти ли си Месията?“, пита той. Евангелията варират в това отношение, но евангелистът Матей посочва, че подсъдимият е казал „да“.
Това е достатъчно за смъртна присъда. Има обаче един проблем. Съдът няма правомощията да екзекутира. И тук в историята се намесват римляните.
При разпита Понтий Пилат попитал Иисус: „Ти ли си Царят Юдейски?“ На което Иисус отговорил: „Царството Ми не е от този свят!“И така, Ти Цар ли си?“ – попитал отново Пилат. – Правилно казваш, че съм цар- отговорил Христос. Затова дойдох на света, за да свидетелствам за Истината!“. Тогава Пилат попитал: Коя Истина?…
Римлянинът не дочакал отговор. Излязъл, защото разбрал, че Иисус не представлява никаква политическа заплаха за Рим и поверената му Юдея.
На членовете на Синедриона заявил: „Не намирам в Него никаква вина.“ Тогава тълпата, доведена от първосвещениците закрещяла: Разпни го!
Понтий Пилат отново попитал Иисус: Откъде си? Христос мълчал. Пилат казал: На мен ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да те разпъна и власт да те пусна? Тогава Спасителят отвърнал: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мене, ако не ти бе дадена свише. След тези Му думи, Пилат още повече се убедил, че е по-добре да пусне този необичаен Човек.
Понтий Пилат бил изправен пред дилемата – или да предизвика бунт, или да убие невинен. Той търсил изход. И тъй като по време на Пасхата има амнистия, предложил на тълпата да избере кой да бъде помилван – Иисус или осъденият за убийство Варава. Тълпата избирала разбойникът да бъде пуснат. Така Пилат останал без избор, но направил последен опит да спаси репутацията си. Той символично измил ръцете си пред тълпата, за да не тежи на съвестта му кръвта на един невинен.
Иисус е знаел, че няма да мине много време след извършеното в Храма, преди властите да предприемат действия срещу него и е предполагал, че присъдата ще е смърт. Той е имал достатъчно време да напусне Йерусалим и да се скрие. Но вместо това продължил да се излага директно на опасността. Останал в града, за да празнува Пасха с последователите си.
Епизодът преди ареста му в Гетсиманската градина съдържа и медицинско доказателство, че Иисус е знаел какво ще се случи. Там той е обхванат от съмнение дали смъртта е наистина това, което Бог иска от него. Моли да го отмине горчивата чаша на страданието. Според евангелиста Лука в този момент от него избиват кървави капки пот.
Медицината познава това явление, което е израз на огромен стрес. Терминът е „хематохидроза“. Изследователи тълкуват това като знак, че Иисус е знаел, че го очакват мъчения и агония.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Съгласно традицията в Панагюрище всеки човек трябва да се прибере дома с глинен съд. Възрастните хора разказват, че това е отколешна традиция, подпомагща всички занаядчии и почитаща труда им, понеже гранчарите през цялата зима са работили множество съдове чрез традицията на Разпети петък, труда им е намирал своята реализация.
