На 92 години почина поетесата Лиляна Стефанова, съобщиха от Съюза на българските писатели.
Тя е автор на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи, творби за деца. Още като ученичка в гимназията печата първите си стихове във в. „Литературен фронт“ с главен редактор Н. Фурнаджиев. Като студентка издава първата си стихосбирка, която преведена на руски излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща много положително. През 50-те години на 20 век младата българка е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно с Окуджава, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и др.
Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра.
Лилян Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в семейство на учители в столицата. Висшето си образование получава в Москва – постъпва в ГИТИС (Държавен институт за театрално изкуство) със специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт „Максим Горки“, където се дипломира. По-късно специализира в Лондон (1965-1967). В годината, в която заминава за английската столица, е регистрирана като секретен сътрудник на Първо управление на ДС под псевдонима Албена. Завършва и писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).
Кога
късният есенен обир
завърши.
Сама съм сред голите буки и ясени.
Не тъгувай, си казвам.
Нищо не е загубено,
това не е краят.
Зеления пламък е жив,
диша в дълбоките корени.
Всички пият надежда,
чакат чудото
Пролет.
А нашата страна обрулена,
оголена, ограбена,
съсипана, почерняла от мъка,
с нея ще стане ли същото чудо?
Ще възкръсне ли
нейната сила и слава?
Ще светне ли лъч от надежда?
Ще стане ли чудо?
В коя пролет?
Кога?