OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Отиде си актьорът Георги Радомиров!…
Десетилетия от сцената пред читалището ехтеше огненото слово на воеводата.
Той носеше възрожденския дух, наследен от дядо му – легендарния Орчо.
Бе съпричастен към всяко голямо културно събитие в Панагюрище, с ярко присъствие в него. Той ни водеше, за да създадем филмите „Градът на бунта” и „Щастлив съм, умирам спокоен”; сам създаваше сценарии, постановки и изпълняваше главната роля.
Със страст рецитираше стиховете на Вапцаров в авторския спектакъл „Утре живота ще бъде по-хубав, по-мъдър”. Венец на творческото му дълголетие е филмът рецитал „Чадата на Балкана”. Посвещаваше го на 145-годишнината на епопеята от 1876-та г. Чакаше премиерата, но не можа да изживее радостта и признанието. Това е заключителният акорд на един ярък, талантлив творчески път“. Това е част от коментара на Атанас Атанасов, един от директорите на Исторически музей – Панагюрище, в социалните мрежи по повод кончината на актьора и родолюбеца ГЕОРГИ РАДОМИРОВ.
Тази година на 19 август той щеше да навърши 89 години.
Въпреки че е роден в София и живее там 8-9 години, Георги Радомиров се чувства панагюрец и се гордее, че е от воеводски род.
Мелпомена му намига още в ученическите години, когато за пръв път се качва на сцената. За ВИТИЗ /дн.НАТВИЗ/ го подготвят актрисата Райна Манчева и Николай Масалитинов. Учи в силния актьорски клас на про.д-р Кръстьо Мирски и про.Боян Дановски. Приятели му стават Юри Яковлев, Иван Джамбазов, Петър Чернев…Среща се и с бъдещите кумици Никала Анастасов и Татяна Лолова.
Първата му професионална роля е Александър Ведерников на Алексей Арбузов от „Години на странствания“, която играе на сцената на Сливенския театър. Но в процеса на работа среща много трудности. И една нощ, след тежжка репетиция, тайно от режисьора постановчик, заминава за София, където се среща с първия изпълнител на тази роля – Апостол Карамитев.
Втората му творческа спирка е градът с правите улици. На сцената на Старозагорския театър той престоява 5 сезона и го напуска, след като пресъздава образа на цар Иван Шишман в едноименната пиеса на Камен Зидаров.
Най-богат опит Георги Родомиров трупа в града н баба Тонка – Русе.
Началото – сезон 1961/1962 г. – е доста трудно за Радомиров кактво в творческия, така и в личния му живот. Но потомъкът на Орчо Войвода успява да се наложи като творец. Въпреки голямото разстояние между крайдунавския град и Панагюрище, по случай 100-годишнината от Априлското въстание Георги Радомиров успява да доведе телевизионен екип и в творческо сътруничество с историка Атанас Атанасов и литераторката Дочка Кацарева прави филмите „Градът на бунта“ и „Щастлив съм, умирам спокоен!“ И двата са излъчени по националната телевизия.
По творчески съображения от Русе панагюрецът се премества в Пловдивския театър, където по собствен сценарий създава музикално-драматичния спектакъл „Греховната любов на зографа Захари“. След напускането на Пловдивския театър поставя и изпълнява Зографа в Русенската народна опера.
Заради голямата си привързаност към родителите си и непродолимото си желание да създаде радост на панагюрската публика, Георги Радомиров отказва предложението за работа като директор на Кукления театър в Пазарджик и се установява в Панагюрище.
За себе си преди 14-15 години той споделя:
Бил съм и актьор, и режисьор в театъра и телевизията…България е най-скъпото ми нещо, моят идеал. За мен патриотизмът не е овехтяла категория, а част от ценностната ми система… Обичам Панагюрище като дух и отделни обикновени хора, които по своеми са личности. Всеки, който е имал досег с Георги Радомиров приживе,
може да си вземе сбогом с него на 9 март в 12 часа в Гробищния парк.
Със страст рецитираше стиховете на Вапцаров в авторския спектакъл „Утре живота ще бъде по-хубав, по-мъдър”. Венец на творческото му дълголетие е филмът рецитал „Чадата на Балкана”. Посвещаваше го на 145-годишнината на епопеята от 1876-та г. Чакаше премиерата, но не можа да изживее радостта и признанието. Това е заключителният акорд на един ярък, талантлив творчески път“. Това е част от коментара на Атанас Атанасов, един от директорите на Исторически музей – Панагюрище, в социалните мрежи по повод кончината на актьора и родолюбеца ГЕОРГИ РАДОМИРОВ.
Тази година на 19 август той щеше да навърши 89 години.
Въпреки че е роден в София и живее там 8-9 години, Георги Радомиров се чувства панагюрец и се гордее, че е от воеводски род.
Мелпомена му намига още в ученическите години, когато за пръв път се качва на сцената. За ВИТИЗ /дн.НАТВИЗ/ го подготвят актрисата Райна Манчева и Николай Масалитинов. Учи в силния актьорски клас на про.д-р Кръстьо Мирски и про.Боян Дановски. Приятели му стават Юри Яковлев, Иван Джамбазов, Петър Чернев…Среща се и с бъдещите кумици Никала Анастасов и Татяна Лолова.
Първата му професионална роля е Александър Ведерников на Алексей Арбузов от „Години на странствания“, която играе на сцената на Сливенския театър. Но в процеса на работа среща много трудности. И една нощ, след тежжка репетиция, тайно от режисьора постановчик, заминава за София, където се среща с първия изпълнител на тази роля – Апостол Карамитев.
Втората му творческа спирка е градът с правите улици. На сцената на Старозагорския театър той престоява 5 сезона и го напуска, след като пресъздава образа на цар Иван Шишман в едноименната пиеса на Камен Зидаров.
Най-богат опит Георги Родомиров трупа в града н баба Тонка – Русе.
Началото – сезон 1961/1962 г. – е доста трудно за Радомиров кактво в творческия, така и в личния му живот. Но потомъкът на Орчо Войвода успява да се наложи като творец. Въпреки голямото разстояние между крайдунавския град и Панагюрище, по случай 100-годишнината от Априлското въстание Георги Радомиров успява да доведе телевизионен екип и в творческо сътруничество с историка Атанас Атанасов и литераторката Дочка Кацарева прави филмите „Градът на бунта“ и „Щастлив съм, умирам спокоен!“ И двата са излъчени по националната телевизия.
По творчески съображения от Русе панагюрецът се премества в Пловдивския театър, където по собствен сценарий създава музикално-драматичния спектакъл „Греховната любов на зографа Захари“. След напускането на Пловдивския театър поставя и изпълнява Зографа в Русенската народна опера.
Заради голямата си привързаност към родителите си и непродолимото си желание да създаде радост на панагюрската публика, Георги Радомиров отказва предложението за работа като директор на Кукления театър в Пазарджик и се установява в Панагюрище.
За себе си преди 14-15 години той споделя:
Бил съм и актьор, и режисьор в театъра и телевизията…България е най-скъпото ми нещо, моят идеал. За мен патриотизмът не е овехтяла категория, а част от ценностната ми система… Обичам Панагюрище като дух и отделни обикновени хора, които по своеми са личности. Всеки, който е имал досег с Георги Радомиров приживе,
може да си вземе сбогом с него на 9 март в 12 часа в Гробищния парк.
