OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Мнозина са чували името Константин Иречек, но едва ли мнозина знаят,
има заслуги за организиране на учебното дело в България, за създаване на културни институти и опазване на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяване дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из България с научна цел.
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г. във Виена, днешна Австрия. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“, е написана с подкрепата на много българи, между които и проф.Марин Дринов. Този труд е първата цялостна българска научна история и обхваща периода от древността до 1875 г.
След дипломирането си Константин Иречек преподава в Карловия университет в Прага. През 1879 г. идва в София и става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“.
За народопсихологията на българите той пише, че за него „най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят другиму работата“.
Негово е и убеждението, че „посредсствеността не прощава на интелекта“. Днес в България има безброй примери. За съжаление.
За народопсихологията на българите той пише, че за него „най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят другиму работата“.
Негово е и убеждението, че „посредсствеността не прощава на интелекта“. Днес в България има безброй примери. За съжаление.
.
