OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В началото на април 1876 г. подготовката на въстанието в Четвърти революционен окръг навлиза в решителен етап.
Съгласно решенията на Гюргерския комитет, апостолите и революционният комитет в Панагюрище вземат решение за провеждане на събрание, което да оцени хода на подготовката и да начертае конккретен план за въстанието. Видният комитетски деец Найден Дринов описва това решение: …По предложение на Бенковски членовете на комитета решихме да се свика едно събрание от по 1-2 представители на всичките комитети, градски и селски, из Панагюрския революционен окръг заедно с апостолите от другите революционни окръзи, в което събрание да се размисли и уреди план за въстанието и други някои работи. Съгласно това решение изпрати се окръжно писмо с тайната поща до всичките комитети и до апостолите Стефан Стамболов в Търново, Стоян Заимов във Враца и Георги Икономов в Сливен. Събранието беше назначено да стане на 10 априлий в Панагюрище.
Първоначалната едия е събранието да се проведе в Панагюрище, но поради опасността от разкритиесе взема решение то да бъде в някое потайно място. Довереният другар на Георги Бенсковски, председател на революционния комитет в село Мечка /дн.Оборище/ Димитър Коклев, заедно с Петър Гребчев, обхожда закътаните места и и посочва скътания в пазвите на Средна гора планински дол Оборище, който е одобрен от Бенсковски.
Револююционните представители започват да пристигат в Панагюрище още от 9 април и установяват връзка с комитетските дейци чрез Найден Дринов, човекът с обецата, в Дриновия хан, за който беше известно, че е гнездото на комитетските дейци. Тъй като броят на пристигащите се увеличава, за по-голяма безопасност комитетът решава една част от тях да бъдат отправени към село Баня и известява тамошния комитет да ги посрещне, а по-късно да бъдат проводени на определеното място – Оборище, което е силно охранявано. Височините на това място – пише Тома Георгиев, секретар на Бенсоквски и на Оборищенското събрание – бяха завардени от 400 души добре въоръжени момци, а главният проход Туркулици, отдето трябваше да преминат представителите, се пазеше от три стражи, които прегледваха пълномощните им писма и после ги пропущаха навътре. Нощната лозинка /парола/ беше „Наполеон“.
Перото на летописеца Захари Стоянов ни предава най-точно описание на впечатляващата картина на святото място, осветено от безброй фенери, покачени по дървета, за да ни показват пътя… Оттук нататък се виждахе напреде ни ред други фенери по левия бряг на долината, които образуваха крива линия и представляваха една градска улица, само с тая разлика, че, наместо къщи, тук иимаше дебели букове с бяла кора, като че да бяха мраморни колони… Оборище, което стоеше напреде ни във всичкото свое величие, осветено с много огньове и фенери, закачени п дърветата, като че да беше театър.
Това Оборище роди нашето Първо Българско Велико народно събрание и българската демокрация и застана недостижимо високо между вековното потисничество и българската свобода. Тук идват земеделци и животновъди – 10 души, занаятчии – 13, свещеници – 4, учители -12, търговци – 29, и един лекар. Те са различни по професия и възраст. Най-младият е на 20 години – Ангел Лулчев от Кавак дере /Тополидол/, а най-възрастнияят е 70-годишният Стойчо Дамянов от Дудене /Черничево/. Всички те ни оставят своя пример безкористна служба на Отечеството и народа. Избрани и назначени по кьошета и плевници – пише Захари Стоянов – моите оборищки депутати са ангели, най-честните идеални личност из между народа, единствените възнаграждения – искам да кажа, прогонни и дневни пари – на които бяха:
грозната бесилка и заптийският камшик.
Подобни депутати българският народ няма да види вече, докат свят светува.
Призори на 14 април в Оборище пристига Апостолът Бенковски, придружен от панагюрските делегати Искрьо Мачев и Георги Нейчев, Захари Стоянов, пловдивският депутат Христо Търнев, поп Груйо Бански, войводата Крайчо Самоходов с 5-6 души охрана. Депутатите се строяват в ред, за да отдадат приличните почести на войводата и той заповяда на своята свита да тръгне в ред двама по двама.
Заседанието на събранието започва с тържествен молебен с водосвет. След полагане на клетвата за вярност към Отечеството се извършва проверката на пълномощните, на които Бенсковски особено държи и още в Панагюрище връща някои делегати заради нередовни документи, между които карловският представител Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев.
Въпросът за пълномощията на апостолите предизвиква разгорещени спорове и оживени разисквания между делегатите. Исканите от Бенсковски права за апостолите да обявят и водят въстанието, т.е. да се разпореждат с народните работи, противоречи на демократичните прицпи на революционното движение и не се подкрепя от редица депутати, между които панагюрските Искрьо Мачев и Георги Нейчев и татарпазарджишкият Иван Соколов, който е вовенен комендант на Панагюрище през Априлското въстание. Те искат този въпрос да се решава по демократичен път с вишегласие.
След бурните дебати Бенковски убеждава делегатите и те стигат до съгласие по въпроса за пълномощията. Този акт издига значението на събранието и показва голямата духовна сила, която носят народните представители. Най-същественият въпрос, който гласува Оборищенското събрание, е, че всички делегати искат единодушно да се вдигне въстание през прролетта на 1876 година. При обсъждането на въпроса за характера на въстаническите действия се решава да се вдигне въстание с участието на цялото българско население в окръга. В случай на предателство е решено да се обяви въстание, като веднага бъде съобщено в главния център на въстанието – Панагюрище. Датата не е обявено, но между делегатите се разпространява 1 май като ден на въстанието.
При закриване на заседанията на Оборищенското събрание е избрана комисия, която продължава дейността си в Панагюрище – в Лекова и Тутева къщи.
За 50-годишнината от Освобождението на България в началото на 1928 г. Министерството на просветата определя комисия от български интелектуалци, между които драматургът Ст.Л. Костов и историкът на въстанието Димитър Страшимиров, вв връзка с решението за поставяне на паметник на българската светиня – Оборище. Автор на паметника е скулпторът Янко Павлов Радоев от Панагюрище, а имената на народните делегати са дадени от Димитър Страшимиров.
По същото време е поставена и паметна плоча на мястото, където се сливат Панова река и река Асарел с текст на проф.Дубалов:
Пътнико!
Виж двете реки – Панова и Асарель
слети тукь над този мость; тъй се слеха
в 1876 лето душитте на нашите деди –
ей тамь н Панова река на Оборище
1876-1928
вь Първото българско велико народно събрание
за освобождение на България.
Свали шапка, макарь и оть далечь,
поклони се, преди да отминешь.
АВТОР:
Мария ЧОЛАКОВА в качеството й на музеен деятел.
Първоначалната едия е събранието да се проведе в Панагюрище, но поради опасността от разкритиесе взема решение то да бъде в някое потайно място. Довереният другар на Георги Бенсковски, председател на революционния комитет в село Мечка /дн.Оборище/ Димитър Коклев, заедно с Петър Гребчев, обхожда закътаните места и и посочва скътания в пазвите на Средна гора планински дол Оборище, който е одобрен от Бенсковски.
Револююционните представители започват да пристигат в Панагюрище още от 9 април и установяват връзка с комитетските дейци чрез Найден Дринов, човекът с обецата, в Дриновия хан, за който беше известно, че е гнездото на комитетските дейци. Тъй като броят на пристигащите се увеличава, за по-голяма безопасност комитетът решава една част от тях да бъдат отправени към село Баня и известява тамошния комитет да ги посрещне, а по-късно да бъдат проводени на определеното място – Оборище, което е силно охранявано. Височините на това място – пише Тома Георгиев, секретар на Бенсоквски и на Оборищенското събрание – бяха завардени от 400 души добре въоръжени момци, а главният проход Туркулици, отдето трябваше да преминат представителите, се пазеше от три стражи, които прегледваха пълномощните им писма и после ги пропущаха навътре. Нощната лозинка /парола/ беше „Наполеон“.
Перото на летописеца Захари Стоянов ни предава най-точно описание на впечатляващата картина на святото място, осветено от безброй фенери, покачени по дървета, за да ни показват пътя… Оттук нататък се виждахе напреде ни ред други фенери по левия бряг на долината, които образуваха крива линия и представляваха една градска улица, само с тая разлика, че, наместо къщи, тук иимаше дебели букове с бяла кора, като че да бяха мраморни колони… Оборище, което стоеше напреде ни във всичкото свое величие, осветено с много огньове и фенери, закачени п дърветата, като че да беше театър.
Това Оборище роди нашето Първо Българско Велико народно събрание и българската демокрация и застана недостижимо високо между вековното потисничество и българската свобода. Тук идват земеделци и животновъди – 10 души, занаятчии – 13, свещеници – 4, учители -12, търговци – 29, и един лекар. Те са различни по професия и възраст. Най-младият е на 20 години – Ангел Лулчев от Кавак дере /Тополидол/, а най-възрастнияят е 70-годишният Стойчо Дамянов от Дудене /Черничево/. Всички те ни оставят своя пример безкористна служба на Отечеството и народа. Избрани и назначени по кьошета и плевници – пише Захари Стоянов – моите оборищки депутати са ангели, най-честните идеални личност из между народа, единствените възнаграждения – искам да кажа, прогонни и дневни пари – на които бяха:
грозната бесилка и заптийският камшик.
Подобни депутати българският народ няма да види вече, докат свят светува.
Призори на 14 април в Оборище пристига Апостолът Бенковски, придружен от панагюрските делегати Искрьо Мачев и Георги Нейчев, Захари Стоянов, пловдивският депутат Христо Търнев, поп Груйо Бански, войводата Крайчо Самоходов с 5-6 души охрана. Депутатите се строяват в ред, за да отдадат приличните почести на войводата и той заповяда на своята свита да тръгне в ред двама по двама.
Заседанието на събранието започва с тържествен молебен с водосвет. След полагане на клетвата за вярност към Отечеството се извършва проверката на пълномощните, на които Бенсковски особено държи и още в Панагюрище връща някои делегати заради нередовни документи, между които карловският представител Васил Платнаров и перущенският Спас Гинев.
Въпросът за пълномощията на апостолите предизвиква разгорещени спорове и оживени разисквания между делегатите. Исканите от Бенсковски права за апостолите да обявят и водят въстанието, т.е. да се разпореждат с народните работи, противоречи на демократичните прицпи на революционното движение и не се подкрепя от редица депутати, между които панагюрските Искрьо Мачев и Георги Нейчев и татарпазарджишкият Иван Соколов, който е вовенен комендант на Панагюрище през Априлското въстание. Те искат този въпрос да се решава по демократичен път с вишегласие.
След бурните дебати Бенковски убеждава делегатите и те стигат до съгласие по въпроса за пълномощията. Този акт издига значението на събранието и показва голямата духовна сила, която носят народните представители. Най-същественият въпрос, който гласува Оборищенското събрание, е, че всички делегати искат единодушно да се вдигне въстание през прролетта на 1876 година. При обсъждането на въпроса за характера на въстаническите действия се решава да се вдигне въстание с участието на цялото българско население в окръга. В случай на предателство е решено да се обяви въстание, като веднага бъде съобщено в главния център на въстанието – Панагюрище. Датата не е обявено, но между делегатите се разпространява 1 май като ден на въстанието.
При закриване на заседанията на Оборищенското събрание е избрана комисия, която продължава дейността си в Панагюрище – в Лекова и Тутева къщи.
За 50-годишнината от Освобождението на България в началото на 1928 г. Министерството на просветата определя комисия от български интелектуалци, между които драматургът Ст.Л. Костов и историкът на въстанието Димитър Страшимиров, вв връзка с решението за поставяне на паметник на българската светиня – Оборище. Автор на паметника е скулпторът Янко Павлов Радоев от Панагюрище, а имената на народните делегати са дадени от Димитър Страшимиров.
По същото време е поставена и паметна плоча на мястото, където се сливат Панова река и река Асарел с текст на проф.Дубалов:
Пътнико!
Виж двете реки – Панова и Асарель
слети тукь над този мость; тъй се слеха
в 1876 лето душитте на нашите деди –
ей тамь н Панова река на Оборище
1876-1928
вь Първото българско велико народно събрание
за освобождение на България.
Свали шапка, макарь и оть далечь,
поклони се, преди да отминешь.
АВТОР:
Мария ЧОЛАКОВА в качеството й на музеен деятел.
