OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Изключителен ерудит, писател, редактор и преводач, Светослав Минков ни оставя интригуващо творческо наследство.
Негови книги, разкази, новели и фейлетони са публикувани на английски, немски, румънски, руски, френски, японски и други езици. Една от творбите му е „Дамата с рентгеновите очи“. Героинята носи звучното име Мими Тромпеева и е дъщеря на богаташ, но е кривогледа и нито един младеж не й обръща внимание. След операция на очите тя вижда света по много различен начин и започва да си води дневник. На едно място в него споделя:
14 септември
От известно време наблюдавам едно необикновено явление. Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си. Днес например видях братовчеда на Валя, който е член в управителния съвет на спортната федерация и има идеално развито тяло. Той ме спря и ме заприказва. Целуна ми ръка, започна да ме обсипва с комплименти, а аз го гледам и си мисля: „Господи, какъв строен скелет!“ Но като дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък. Щях да му кажа това, но се въздържах, за да не го обидя. Може би той щеше да изтълкува думите ми в преносен смисъл. И все пак, аз предпочитам да се омъжа за човек като него, вместо да имам съпруг, чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло.
14 септември
От известно време наблюдавам едно необикновено явление. Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си. Днес например видях братовчеда на Валя, който е член в управителния съвет на спортната федерация и има идеално развито тяло. Той ме спря и ме заприказва. Целуна ми ръка, започна да ме обсипва с комплименти, а аз го гледам и си мисля: „Господи, какъв строен скелет!“ Но като дигнах очи към главата му, аз открих, че в нея няма нито капчица мозък. Щях да му кажа това, но се въздържах, за да не го обидя. Може би той щеше да изтълкува думите ми в преносен смисъл. И все пак, аз предпочитам да се омъжа за човек като него, вместо да имам съпруг, чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло.
Светослав Константинов Минков е роден на 12 февруари 1902 г.
Завършва гимназия в София и учи във Военното училище във Вайскирхен ,Австрия.
Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което продължава учението си в Търговско-стопанската академия в Мюнхен, Германия. Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.).
От 1942 г. до 1943 г. е служител в българската легация в Токио. След 9 септември 1944 г. работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък”…
Автор е на творбите: “Синята хризантема” , “Часовник”, “Къщата при последния фенер”, “Сърцето в картонената кутия”, “Автомати”, “Гост”, “Японската литература. Начало, развитие, представители”, “Маймунска младост”, “Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора”, “Лунатик. Хумористични разкази”, “Патент САС. Четири разказа”, “Алхимия на любовта. Избрани разкази”, “Съчинения” в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи”, “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика”…
Светослав Минков умира на 22 ноември 1966 г. в София.
Завършва гимназия в София и учи във Военното училище във Вайскирхен ,Австрия.
Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което продължава учението си в Търговско-стопанската академия в Мюнхен, Германия. Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.).
От 1942 г. до 1943 г. е служител в българската легация в Токио. След 9 септември 1944 г. работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък”…
Автор е на творбите: “Синята хризантема” , “Часовник”, “Къщата при последния фенер”, “Сърцето в картонената кутия”, “Автомати”, “Гост”, “Японската литература. Начало, развитие, представители”, “Маймунска младост”, “Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора”, “Лунатик. Хумористични разкази”, “Патент САС. Четири разказа”, “Алхимия на любовта. Избрани разкази”, “Съчинения” в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи”, “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика”…
Светослав Минков умира на 22 ноември 1966 г. в София.
