OshtePan Новините от Панагюрище и региона
ДНЕС се навършват 102 години от кончината на великата българка,
ушила знамето с бродирания на него паметен императив – Свобода или смърт.
„Родена съм на 6 януари 1856 г. Като станах на 7 г., бях дадена на училище, където много бързо спечелих благоразположението на тогавашната учителка , монахиня Елисавета…, защото децата се борят по половин година с азбуката…, а на мен ми се удаде някак да я науча за по-малко от месец…“, пише в своята Автобиография Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, дъщеря на свещеник Георги Тасев Футеков и Нона Налбантска-Футекова.
След Панагюрище завършва елитното за времето си училище в Стара Загора и, когато се връща в родния си град, става учителка, като половината от заплатата си започва да връща на Общината за изплащане на своята стипендия, отпусната й за обучението.
Във връзка с въстанието от 1876 г., учителката пише в своята Автобиография:
„Веднъж, в края на март…, след свършване на училищните занятия,… при мене дойде от името на моите съграждани човек с молба да отида в къщата на един от учителите...“ Тя отива, но, когато влиза в къщата, между другите, които вижда, има един непознат. Райна поздравява всички, а него пита: „С кого имам чест да се запозная и откъде сте роден?“ Отговорът му е: „Съвсем точно да ти отговоря не мога, но… аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, т.е. аз съм просто бунтовник, а ако искаш и апостол, който проповядва на народа да се готви; тъй като скоро турците ще ни нападнат и изколят като овце“. След това той й обяснява, че и тя трябва да помогне на народа си. Показва на панагюрската девойка Карловското знамае, което е ушито от скъп плат и на него е изобразен съъс сърма разярен лъв, стъпил върху полумесец, а над главата му са думите „Свобода или смърт“. Райна Попгеоргиева казва, че ще съумее да изработи подобно и с тези думи прави стъпката, която ще реши развитието на живота й.
„Историята на тази панагюрска девойка носи в себе си нещо, напомнящо на древногръцките или Шекспирови трагедии“, пише Хр.Дипчев през 1996 г.
След Априлското въстание Райна Поопгеоргиева е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България
Омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Двамата имат имат 5 синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“.
Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология.
Умира в София 29 юли 1917г.
„Историята на тази панагюрска девойка носи в себе си нещо, напомнящо на древногръцките или Шекспирови трагедии“, пише Хр.Дипчев през 1996 г.
След Априлското въстание Райна Поопгеоргиева е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена в Москва, където учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България
Омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Двамата имат имат 5 синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“.
Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология.
Умира в София 29 юли 1917г.
