OshtePan Новините от Панагюрище и региона
В своята „Автобиография“ Знаменоската на Априлското въстание Райна Попгеоргиева, наречена от турския потисник Райна Княгиня,
описва обявяването на въстанието в Панагюрище през Април 1876 г. по следния начин:
„Въстанието започна неочаквано… Знамето не беше още довършено… На втория ден от свободата знамето беше завършено. Тогава, по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град…“
Летописецът на въстанието Захари Стоянов пък пише: „А населението се натискаше около зданието на „главната квартира“ и изказваше желание да се започне по-скоро осветяванието на знамето… Не се мина много време и няколко въоръжени въстаници извадиха една маса, която поставиха сред двора… Трима-четирма души донесоха това знаме, което положиха със запазено благоговение върху приготвената маса. На първа линия, откъм портите, заеха място свещениците, на брой около 10–15 души, начело с поп Грую Бански… На противоположната страна на масата се тури Бенковски, с гола сабля в ръка и с пълна униформа, която сега беше облякъл. Наоколо му стоеше неговият щаб, от дясна страна Крайчо байрактар, комуто трябваше да се повери в ръцете знамето, от лява Райка (Райна) поп Георгева, от ръцете на която беше излязло кадифяното знаме. От двете страни между свещениците и главния щаб стояха наредени панагюрските комисари, или военният съвет, начело с хилядника Павел Бобеков… Всичките присъствующи отложиха калпаци и наведоха глави към земята, когато се почна осветяванието. Гласът на поп Груя Бански гърмеше…
Когато се свършиха вече всички духовни и граждански обряди, четирима души от щаба, заедно с Бенковски, дигнаха знамето от масата и го внесоха вътре, за да се прикове на нарочно приготвената върлина. Райка Попова зашиваше наоколо му дебели копринени пискюли. После това Бенковски изказа желание, че знамето трябва да се пренесе тържествено през най-главната улица на селото заедно с всичката духовна и гражданска процесия…
Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар — Крайчо Самоходов, — дадоха го на Райка Попова, като мислеха, че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна, а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположение на младата байрактарка или по-добре българска кралица, както я прекръстиха от по-после на присмех турските ефендета…“
След погрома на Априлското въстание американският журналист Дж.Макгахан в своето Четвърто писмо, отнасящо се за въстнието в Панагюрище, ще напише, че със знаме всичко е възможно.
Когато се свършиха вече всички духовни и граждански обряди, четирима души от щаба, заедно с Бенковски, дигнаха знамето от масата и го внесоха вътре, за да се прикове на нарочно приготвената върлина. Райка Попова зашиваше наоколо му дебели копринени пискюли. После това Бенковски изказа желание, че знамето трябва да се пренесе тържествено през най-главната улица на селото заедно с всичката духовна и гражданска процесия…
Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар — Крайчо Самоходов, — дадоха го на Райка Попова, като мислеха, че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна, а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположение на младата байрактарка или по-добре българска кралица, както я прекръстиха от по-после на присмех турските ефендета…“
След погрома на Априлското въстание американският журналист Дж.Макгахан в своето Четвърто писмо, отнасящо се за въстнието в Панагюрище, ще напише, че със знаме всичко е възможно.
