Концерт „Спомен за Радивчев“ ще бъде изнесен на 4 юли в читалище „Виделина-1865“

Павлина Вайсилова 8:34, 3 юли 2017 Летопис Оставете коментар 132 Прегледа

По случай 90 години от рождението и 35 години от смъртта на Делчо Радивчив – изявен музикант, диригент и композитор,

духов оркестър „Делчо Радивчев“, Вокална група „Радеан“ и Смесеният хор към панагюрското читалище „Виделина-1865“  на 4 юли от 18.30 часа ще изнесат концерт в театралната зала на читалището.

Входът е свободен.

ДЕЛЧО АНГЕЛОВ РАДИВЧЕВ е роден на 27 февруари 1927 г. в Панагюрище. Попада във вълшебството на музиката още в детските си години. Завършва Панагюрската гимназия, където усилено се занимава с музика, като свири на флигорна в ученическия духов оркестър. Често пъти негови близки го виждат свит в някой ъгъл да записва върху саморъчно разчертани петолиния знаци, непонятни за околните.

Отбива военната си служба в Ансамбъла за строителни войски, където талантът му е оценен и получава предложение да остане на работа в него, но бъдещият композитор и диригент предпочита родния си град. Няколко години след това той ще завърши с отличие теоретичния факултет на Държавната консерватория в столицата.

През декември 1949 г. Делчо Радивчев създава ремсов хор. „Ентусиазмът на младите е поразителен. За кратък период от време хористите нарастват до 50 и репетират неуморно. Концертът на 22 февруари 1950 г. по случай Деня на Съветската армия има неочакван успех. Хоровият състав се заклева във вярност към песента и се стига до единодушното решение формацията да носи името „Ралчо Сапунджиев“. За кратко време репертоарът на хора се обогатява и започва да мери ръст с професионалните състави.

През есента на 1951 г. към формацията Делчо Радивчев създава и оркестър, в който се привлечени най-добрите музиканти на Панагюрище. Само година и половина след това ансамбъл „Ралчо Сапунджиев“ получава първото си официално признание – на окръжния конкурс е определен за „Първенец на Пловдивски окръг“. През следващите години той ще събере низ от награди, тъй като творческите търсения на ръководителя му Делчо Радивчев не се ограничават само до местния фолклор, а се разпростират до класическата руска и западноевропейска музика.

На националния преглед през 1956 г. панагюрският ансамбъл става номер едно в страната, а две години след това прави първите си записи в Българското национално радио. През 1959 г. печели трето място на Първия републикански фестивал за художествена самодейност, а на Втория републикански фестивал (964 г.) става окръжен и зонален първенец. С лауреатско звания ансамбълът ще си тръгне от четвъртото  и от петото издание на фестивала. „Тази читалищна формация получава своя образ, благодарение дарбата на Делчо Радивчев да съчетава творческото вдъхновение с неповторимостта на панагюрската възрожденска атмосфера и революционния дух, който живее в съзнанието на хората… Заел водещо място в родната певческа и инструментална дейност в областта на любителското творчество, ансамбълът е включен в национални концерти по повод юбилейни годишнини, свързани с Априлската епопея, Освобождението  и създаването на българската държава“, пише Боян Ангелов в едно от съчиненията си.

Възходът на „Ралчо Сапунджиев“ не стихва. През 1968г. и 1969 г. панагюрският ансамбъл участва в правителствени концерти, а през 1970 г. негови изпълнения са включени в представителния филм на Студия за документални филми, посветен на най-добрите самодейни състави в страната. Любопитство буди синонимът, с който панагюрци свързват ансамбъла. Той по-често е наричан „колективът“.

Необременен от политически страсти, Делчо Радивчев дава воля на творческото си въображение в музиката, в любов към която възпитава и двете си дъщери – Пенка и Цеца. Момичетата израстват в читалището и пазят съкровени спомени от онова приказно за тях време. „Със сестра ми прекарахме цялото си детство в репетиционната зала на читалището, зад кулисите на сцената, в гримьорните, по турнета. Нямаше кой да ни гледа вкъщи“, връща се назад в годините по-голямата му дъщеря Пенка. По-малката, Цеца, която днес е музикант в духовия оркестър на читалище „Виделина-1865“, разказва с умиление: „Най-много обичахме татко да ни води на детска градина, защото бяха достатъчни една прегръдка и една целувка и плановете се променяха. Вместо в градината, ни водеше в читалището, а там имаше много по-интересни неща. Майка ни хич не оставаше доволна, когато на обяд ни намираше вкъщи, но ние не се страхувахме, защото имахме сигурна защита в лицето на баща ни“.

Името на Делчо Радивчев се свързва не само с успехите на ансамбъл „Ралчо Сапунджоиев“. През 1977 г. той създава градски пионерски хор, който също печели престижни награди на национално ниво. Композиторът оказва и ценна методическа помощ на хоровите състави в различни панагюрски предприятия.

Над 25 негови творби са публикувани в родните музикални издания. Той написва и музиката за химна на СУ „Нешо Бончев“. За заслугите си получава няколко правителствени отличия, сред които и орден „Кирил и Методий“ първа и втора степен.

Личността на Делчо Радивчев се свързва с върховете в музикално-сценичната дейност на панагюрското читалище „Виделина -1865“. Той е основател и диригент на градския духов оркестър. Той е създател, ръководител и диригент на оперетния състав към читалището, който от 1952 г. до 1964 г. изнася оперетите „Волният вятър“ от Дунаевски, „Трембита“ от Милютин, „Сватба в Малиновка“ от Александров, „Кето и Коте“ от Долизде, „Запорожци отвъд Дунава“ от Артемиев и „Царицата на чардаша“ от Калман. За невероятния успех на последната достатъчно красноречиво говори фактът, че тя се играе 15 пъти и винаги публиката е във възторг. Триумф бележи и детската операта „Снежанка“, поставена на читалищна сцена през 1969 г. по либрето на Дочка Кацарева. Десетилетия наред оперетата „Снежанка“ продължава да предизвиква мили спомени не само сред участниците в нея, и сред тези, които са я гледали.

Явно талантът на Делчо Радивчев е бил сериозен дразнител за някои читалищни дейци, които започват задкулисни игрички, които чувствителният и честолюбив музикант не може да понесе. „Вчера ти се почувства много зле, изнесоха те от къщи на носилка, после в ковчег. Беше страшно. Несправедливо. Исках да крещя, но вместо това се скрих зад къщата. Да плача“. Това изповяда 25 години след смъртта на баща си голямата  дъщеря на композитора Пенка, която живее в ЮАР със семейството си. Голямото сърце на Делчо Радивчев спира да тупти на 24 януари 1982 г.