Лъчезар Цоцорков не живя напразно

Павлина Вайсилова 19:53, 18 май 2017 Летопис 1 коментар 149 Прегледа

Дух, енергия, движение, прогрес.

Това е моето описание за човека,  когото на 19 май 2017 г.
ще изпратим към вечния му дом – Лъчезар Цоцорков.

Той беше смъртен като всички нас. Но, за разлика от мнозинството, носеше в себе си вътрешен огън.
Отличаваше се със силен стремеж към красотата. Имаше богата душевност и същевременно твърд характер.

При него нямаше кухи декларации и формални заявки. Всичко беше изпълнено със съдържание, обмислено,
минало през разума и душата му.

Човек, който не се задържаше на едно място. Поемаше лична инициатива и умееше да убеждава хората да го последват,
защото имаше убеждения и вярваше в това, което говореше. Действаше с голям размах.
Отнасяше се с внимание към всеки. Умееше да накара хората да се почувстват специални.

Умееше да гради мостове, а не да реже клони. Гостоприемен и завидно организиран. Отдаден на работата.

Отворен за проблемите, имащ алтернативни решения за тях и довеждащ нещата докрай.  
Без неговите идеи, инициативност, прозорливост, благодетелност, устременост и
последователност Панагюрище нямаше да е това, което е днес.
Мечтаещ и сбъдващ мечтите си. И вярващ.

Вярващ в думите на Пикасо, че „всичко, което можеш да си представиш, е реалност“.
Той създаваше реалности в бъдещето.
Беше ВИЗИОНЕР И ВОДАЧ.


Съумяваше да потиква и предизвиква хората да работят така, та да могат след това да седнат на общата трапеза
и да споделят „общата реколта“.

Лъчезар Цоцорков беше широко скроен ръководител, който отдавна беше осъзнал, че в основата на устойчивото развитие стоят кадрите. Затова системно полагаше грижи за тяхното усъвършенстване, за тяхното професионално самочувствие и за подобряване на социалния им статус. Беше надмогнал дребнавите човешки страсти, защото беше убеден,
че при много хора високото самочувствие е право пропорционално на невежеството и духовната пустота.
Признаваше, че не един път е допускал грешка, но пък опитността му беше го научила,
че понякога пътят към правилното решение минава през грешки. Не спираше да се усъвършенства.

Създаваше и участваше в коалиции на доброто.
Много хора дължат нему своето израстване – и в материален план, и като кариера. 

Имам поглед върху личността на Лъчезар Цоцорков и делата му от края на 1994 г. до днес
и смея да твърдя, че бе сред малцината, които с делата си пишеха съвременната история на Панагюрския край.
Остави незаличими от времето отпечатък и следа.
За него благоденствието на родното Панагюрище бе кауза.
И той работеше неуморно за нея. Емил Димитов пееше: „…Ако си дал от себе си, не си живял напразно…“
Лъчезар Цоцорков даваше, помагаше, подкрепяше, движеше.
Така ще го помня.
СБОГОМ, Г-Н ЦОЦОРКОВ!
ОСТАВАТЕ В СЪРЦАТА. 
„И по тихите стъпки на спомена,
без да искат и без да те питат,
те остават в сълзата отронена
от небесния рай на звездите“.