OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Сутринта на 8 декември 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил,
копаят пръст, от която да правят тухли. Към 9 часа съдбата им поднася неочакван дар – 9 златни съда, за които след това се установява, че са тракийски античен златен сервиз за пиене с общо тегло 6,164 кг. По-късно тракийският шедьовър става известен ката Панагюрското златно съкровище. 40 години след 8 декември 1949 г. Павел Дейков, най-големият от тримата братя, си спомня: „Ние работехме през цялото лято на 1949 година край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и 20. Имаше глинен пласт… На 60 см под глината се виждаше пясък… Аз копаех с копача, бях малко настрани и нещо ми лъсна… и аз извиках: „Я чакайте да видим що е тук!“ И го повдигнахме, а то се отлупи като капак, а по глината останаха отпечатъци. Още щом го видяхме, разбрхме, че това е скъпоценност и рекох: „Това нящо е за музея!“ Наблизо имаше работтници и им извиках: „Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!“… Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето си Мария – то беше тогава в трето отделение: „Яла, яла да видиш що носим!“Бях завил съдовете в синята си рубашка и откривах само крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче. Набързо се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска чантаи тръгнахме да го занесем в управлението. Изложиха го в една дървена витрина, та да го видят гражданите, след това го занесоха в Пловдив…“
Панка Борделова, една от наследничките на братя Дейкови, разказва:
„Аз съм средната дъщеря на Петко Дейков. Бях на 11 години, когато братя Дейкови откриха съкровището и спомените за това събитие никога няма да се заличат от паметта ми. Разказът на баща ми беше следният:“…На 8 декември 1949 г. аз и Михо слязохме в ендека… Забих бела в земята и пред очите ми лъсна нещо…“ Тримата братя с ръце извадили невредимо съкровището… След измиването в реката тримата братя взели по 3 съда и ги занесли вкъщи, за да се преоблекат и занесат в управата. Те веднага разбрали, че това са ценни неща и трябва незабавно да се предадат… Когато се прибрахме, мама ми каза, че бащите ни са намерили нещо и ние да отидем в кметството да го видим… Отидохме и го видяхме. То блестеше като слънце…“
Манка, най-малката дъщеря на Петко Дейков, също си спомня знаменателлния ден.“Бях на 6 години, когато баща ми и неговите братя откриха Панагюрското златно съкровище. ..Бяхме с майка вкъщи, когато една сутрин баща ми и чичовците се върнаха от работа. Те носеха нещо увито в работните си рубашки. Баща ми каза да извикам мама. И аз я извиках. Мъжете разтвориха рубашките си и се появиха тези красиви златни предмети. Измиха ги и ги наредиха на стъпалата на къщата… Беше чудо, което не вярвахме, че се случва. Слеед това майка ми им даде покривки. Те сложиха предметите в тях, завързаха ги и ги отнесоха в кметството в една чанта…“
Намереният на 8 декември 1949 г. от братя Дейкови златен сервиз включва 4 ритона – два с глава на елен, един с глава на овен, един подобен на козел; 3 кани ритони, чието тяло е оформено като глава на жена; една амфора ритон и една плитка фиала. Украсата по съдовете изобразява митологични сцени, свързани с известни герои от древността. Според белезите, които съкровището носи, учените смятат, че то датира между IV и III век преди Христа.
Алчността не е „качество“ от вчера. От алчност са се водили и се водят войни. Има обаче и хора, за които алчността не е сред водещите желания. От тази порода, изглежда, са и тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил.
Благодарение на тях днес Панагюрското златно съкровище може да бъде показвано
в различни изложбени зали по света и да буди възхита.
Из книгата „Панагюрци вчера и днес“ /2008/, втора част
Благодарение на тях днес Панагюрското златно съкровище може да бъде показвано
в различни изложбени зали по света и да буди възхита.
Из книгата „Панагюрци вчера и днес“ /2008/, втора част
