Първата любов ръжда не хваща – честит рожден ден „Оборище“!

Павлина Вайсилова 19:47, 4 октомври 2015 Култура Оставете коментар 262 Прегледа

„На 4 октомври 1903 година служителят в Панагюрското градско управление Стоян Власаков издава първия брой на вестник „Оборище” като орган на обединената антистамболовска опозиция…

Същия месец излизат още два броя – на 7 и 14 октомври. Както множество български вестници, по финансови и политически причини, в периодиката му има дълги паузи. Но появата му е поредното свидетелство, че „в Панагюрския край винаги е имало личности с буден ум, висок интелект и жив обществен интерес. Ала, за да се спази друга българска традиция, известна като български политически нрави, редакторът Стоян Власаков е уволнен…“ Това е началото на изследването ми в книгата „Панагюрци вчера и днес“ /2008/ за Стоян Власаков и неговата рожба в печата – вестник „Оборище“.
Приех заветите на Стоян Власаков почти столетие след първия брой на неговия вестник – през октомври 1994 година. Тогава след конкурс заех поста управител и главен редактор на общинския вече вестник „Оборище“. И така до есента на 2013 година, когато окончателно реших да напусна любимото „Оборище“ – моята първа професионална любов в журналистиката. Първият ми работен ден в него бе на 17 октомври 1994 год. и по онова време вестник „Оборище“ бе единствената медия в Панагюрище. Последният след Коледа 2013 година, като на 13 септември 2013 година подадох до кмета и Общинския съвет тримесечно предизвестие за решението си. Стигнах до него, защото обичам вестник „Оборище“ и имам собствено убеждение каква политика трябва да следва едно столетно издание, преминало през различни изпитания. 

Сбогуването ми с вестник „Оборище“ започна мислено през лятото на 2012 година. Част от фактите съм поднесла документално на читателите му в 2-3 броя през есента на 2013 година. А 2 години преди това – през есента на 2011година издадох
книгата „15 години в служба на „Оборище“,  разказваща за развитието на в-к „Оборище“
от есента на 1994 година до 2009 год.,понеже първата любов ръжда не хваща. 
Затова – честит рожден ден, вестник „Оборище“!

Никога няма да забравя деня, в който за първи път се изправих пред Общинския съвет, за да ме одобри или гласува “против” . Или пък “въздържал се”. Беше Петък. 7 октомври 1994 г. Съветниците от мандат 1991-1995 г. казаха “Да”! Единодушно. Мисля, че причината за това единодушие бе фактът, че не бях от Панагюрище и не ме познаваше никой. Не познавах и аз никого в Панагюрище. Затова нямаше как да бъда причислена към тази или онази политическа структура.

А общественият живот в оня момент бе нагнетен от изключително силни политически страсти. Българите все още много се вълнуваха от политика. Все още жадуваха за промяна. И все още вярваха в нея. Вярваха, но не бяха подготвени да я приемат такава, каквато я искат. Не бяха подготвени да платят за нея: с много труд, отдаденост, постоянство и непоколебимост при спазване на правилата.

Изминалите 21 години показват, че и днес – есента на 2015 година, още не са готови. Мисловният им модел продължава да е много объркан. Не малко хора поглеждат с носталгия към миналото. При повечето от тях болшевизмът и сталинизмът продължават да са сериозен фактор, изразяващ се под различни проявления по различни поводи. При други първоначалният политически стремеж към подобряване на обществената система се подмени с политически пазарлък за лични интереси. Преди 21 и повече години страстите на общинските съветници все още бяха направлявани и от някакво политическо съревнование за по-добри идеи, за по-благоразумно решение на проблемите. Днес съревнованието е на друга плоскост, при която общественият фокус е сериозно намален.

Диалог липсваше преди повече от 20 години. Липсва и днес. Мнозина все още са обсебени от манията, че единствено тяхното мнение е меродавно. По-тревожното е, че не искат и да чуят за друга гледна точка, камо ли да се замислят върху нея. Да не говорим, че различията помежду ни могат да се приемат и като обогатяване. Но това е друга тема. Както един от талантливите ни съвременни писатели е казал, „българите са търпеливи, но не са търпими” към различната гледна точка.

През изминалите повече от 20 години доста често моята гледна точка по различни казуси се различаваше съществено от груповото мнение. Различава се и днес – като чужд елемент в блатото. Но продължавам да следвам вътрешното си усещане за цветовете в пъстрата картина, наречена обществен живот. А журналистът няма как да не е в ядрото на този живот. Това ядро не рядко е лава, която помита всичко наоколо. И не е лесно да съхраниш себе си. Но не е невъзможно. Зависи дали наистина го искаш и дали си готов да платиш цената. Много лесно е да се оставиш на течението. Предизвикателството е да си срещу него. Тогава се чувстваш жив. А резултатът, колкото и минимален да е, ти носи душевно блаженство. Много пъти съм изпитвала такова през 19-те години като главен редактоор на в-к „Оборище“. Продължавам да получавам подобни скъпи подаръци и днес, но в най-младия панагюрски вестник „Още ПЛАМ“, който създадох и чийто първи брой излезе на 19 декември 2013 год.

Отговорността пред обществото, колкото и клиширано да звучи, за мен е задължение за журналиста.
Точно толкова, колкото и за политика.

Честит рожден ден, вестник „Оборище“ – 

моя първа професионална любов!