OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Патриот, пръв председател на панагюрското читалище „Виделина“, печатар, издател, публицист, автор на книги
с материали за българската история, създател на Българското печатарско дружество „Промишление“, народен представител, Човек. Човек стойностен, „благат и честит“, макар животът му да е „без щастие“.
Това е Петър Карапетров, който се ражда в Панагюрище през юни 1845 год. Той е внук на „панагюрския джелепин Кара Петър, известен родолюбец и първи „яхър кехая“ на султана в края на 1700 год., завеждал султанските чифлици /саи/ за отглеждане на говеда, овце и кози.
Бащата на Петър бил духовно издигнат човек, който в ония безпросветни времена е имал домашна библиотека с много старопечатни книги. Въпреки тежката домашна работа, ученолюбивият Петър завършил началното и класно училище при учителите Атанас Чолаков, Нешо Бончеев, Марин Дринов и Йордан Ненов – Брадата, а на 13 години заедно с Рад Тухчиев – Клисаря, заминал за Цариград, за да продължи образованието си. Имал силното желание да учи във Военномедицинското училище или в Робърт колеж, но, понеже пристигнал след започване на учебната година, не бил приет. Затова започнал работа в печатницата на Драган Цанков, където останал почти 4 години. После се върнал за кратко в родния си град и убедил част от младите панагюрци в идеята си за създаване на читалище.
„Аз написах и приготвих устава на бъдещето читалище, па, само да се свърши работата, по искането на повечето, ние всички се прогласихме за членове-основатели… Това беше на 27 юли /9 август по нов стил/ 1865 година, когато се слави паметта на светите седмочисленици: Климент, Методий, Кирил, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Постановихме тоя ден да е празникът на читалището. Съставихме и протокол за това и се подписахме“, пише Атанас Сугарев в книгата си „100 години народно читалище „Виделина“ – Панагюрище“, издадена през 1965 г.
Само два месеца обаче Петър Карапетров председателствал читалищното настоятелство, след което отново заминал за Цариград, където на 3 май 1870 година по негова инициатива се основало Българското печатарско дружество „Промишление“.
След Освобождението Петър Карапетров, използващ често псевдонима Черновежд, бил съдебен служител в Одрин, Кюстендил и София. Сътрудничил на вестниците „Народна правда“ и „Мир“, както и на сп.“Българска сбирка“ и Периодическо списание на БКД“.
През 1880 година е избран за народен представител от Кюстендилска околия. За каузата на македонското освободително движение взел от касата 10 000 лева държавни пари и ги предал на Иван Юруков Абасинеца. Завели дело за злоупотреба, нямало кой да каже истината и тогава първият председател на читалище „Виделина“ стигнал до решението за самоубийство, което извършил на 2 март 1903 г. в София.
ИЗТОЧНИК: Панагюрци вчера и днес, книга първа /2007/
ИЗТОЧНИК: Панагюрци вчера и днес, книга първа /2007/
