OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Началото на библиотечното дело в Панагюрище е сложено през 1851 година, когато по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков към мъжкото училище се урежда „богата книжница” – библиотека.
Оттогава досега стотици са хората полагали устоите на храма на книгата в Панагюрище, опазили и развили безценната съкровищница от книги, на които поколенията да се радват и от които да черпят.
Сред хората, отдали от енергията и емоцията си по обогатяване, осъвременяване и развитие на библиотечното дело е Мария Бегова.
Тя работи в панагюрската библиотека „Стоян Дринов” на два пъти – за пръв път като библиотекар от 1970 до 1972 година. Вторият път е след като завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски” – турска филология, с втора специалност „Български език и литература”, завръщайки се в родния си град и библиотеката, но вече като основния отговарящ за нея – от декември 1976 година до януари 1984. Не без значение за ръководната позиция изиграва роля пенсиониралата се Тинка Юрукова, благодарение на която панагюрци знаят, че библиотеката се сдобива със собствена сграда, напуска читалище „Виделина” и приветства вече 45 години четящите. Направеното от Тинка Юрукова е не просто заслуга, а подвиг, защото тя неотстъпчиво и пламенно защитава целта – ако беше някой друг, нямаше да се справи, подчертава самата Бегова. Работата на храма на книгата мина на други релси с откриването на собствената сграда – изключително постижение за онези години, разказва панагюрката и допълва, че това се откроява на фона на ситуацията в страната – малко библиотеки можели да се похвалят със собствен „дом”. Тогава съществувала лекционна зала с над 100 места (настоящата читалня за възрастни). Дало се възможност от „Стоян Дринов” да бъдат домакини на национални библиотечни семинари, обучителни, окръжни семинари. Библиотеката ни била базова за детските отдели, което означава, че е ползвана за пример, като с панагюрския опит се запознавали специалисти от цялата страна. „Стоян Дринов” имала авторитет не само в Панагюрище, а в цялата страна – авторитет, съхранен и до днес. Освен всичко останало имало и читалня за специалисти, която се оказала много полезна по времето, в което се строял Оптикоелектрон. В тези години се извърши не стъпка, а скок в развитието на библиотечното дело, акцентира Мария Бегова и посочва, че изградената мрежа е била от 47 библиотека – училищни, читалищни, профсъюзни, на които „Стоян Дринов” се явява методична.
През годините Мария Бегова работила в почти всички отели, имала свободата от фонда на библиотеката да отбере всякакъв вид справочници и периодика. Създавали се справочния отдел, тематични картотеки, сред тях била и ретроспективна – събрала всичко писано за Панагюрище след Освобождението до настоящия момент – изключително приятна дейност за Бегова. Процесът отнел близо две години, които включвали много командировки до София, Пловдив и Пазарджик. Успоредно се създавала и десетична класификация и каталози, прекласирали се фондове. По идея на Бегова писаният на ръка каталог бил набран на машина – с идеята да се покаже схема от каталози, които да представят библиотечния фонд от няколко страни. Наред с това в библиотеката се развивала и изключителна културно-масова дейност – организирали се съвместни инициативи с киното – представяли се едновременно книга и филм по книга, четели части от книги по радиоуредбите на панагюрски предприятия, правели се излъчвания с радио възела, създавали се връзки – с Чешкия културен институт, библиотеката в Пятигорск.
Мария Бегова подчертава големият интерес към книгите от децата – помни опашки от по 350-360 до 400 деца в Детския отдел всеки ден. Годините бяха други – в училищата се пропагандираше четенето, даваха се книги и в понеделник, и вторник прекарвах обикновено в детския отдел, спомня си Бегова.
Науката си е наука, но редом с работата са хората, с които си всеки ден. За Мария Бегова това са Тинка Юрукова и Паца Байракова, които я посрещат, Стоянка Ракова, Нели Даскалова, Красимира Богоева, Йорданка Руйнекова, Кристинка Чуклева, Евгения Николова, Мария Карамаринова, Лидия Стоицева, Радка Бубанова…
Много неща научих от тях леля Тинка и Паца – ежедневно и непрекъснато, а те ми вярваха много, приемаха идеите ми, описва онова време Бегова. Освен служебните имали и много хубави лични отношения, на които се радвали помежду си не само библиотекарите, а и целият персонал – огняри, чистачи. Благодарна е, че е имала възможността да започне трудовия си път именно тук – с тези хора – дисциплинирани, отдадени, влюбени и отговорни към работата си, давайки ѝ най-важното – пример за отношение към професията. През втория период, в който работи много се сближават с Паца Байрякова – обичахме се като хора, много качествена личност с модерно мислене, естет, пишеше много хубаво, разкрива панагюрката. Напуска „Стоян Дринов” в началото на 1984 година, за да заживее София, защото се омъжва и следва любовта. Направили ѝ няколко изпращания – освен колегите от библиотеката, това направили и от Театъра, литературния кръжок „Богдан Овесянин”, на който тя е председател, читалище „Виделина”. Привързаността между хората, с които е била близка през онези години не се е загубила и макар, че повече от половина ѝ живот преминава в София, винаги когато се прибира в Панагюрище се среща с близки и приятели, поддържайки жива връзката с корените си. С много развито родово чувство съм – не само в това, че обичам града си, а и заради активните връзки с роднините, казва Бегова. Преди 3 години с нейното активно участие се организира родова среща на Загоровия род, защото е убедена, че е важно човек да знае корените си и да има физическото усещане за тази сила и стабилност.
Мария Бегова е майка е на три деца – две момичета и едно момче, като и тримата пишат, работили са за сайтове и са наследили от нейната любов и страст към книгите. Споделя, че ако има добродетели, то те са от родителите ѝ – дължи им много, били много интелигентни, честни и чисти хора, подкрепяли я, споделяли си. Затова и „Думи насъщни” – поетичната книга на Мария Бегова, представена пред родна публика преди броени седмици, е посветена на тях. И досега понася тежко отсъствието на Петър и Пенка Загорови – спомня си, че когато била дете, баща ѝ често четял на глас, а за рождени дни чест подарък била книгата.
За четенето Бегова обяснява, че трябва да се търси добрата книга, защото всъщност това не е много лесно. Самата тя чете различни неща – от художествена литература до специализирана, привличат я смесените жанрове като документалната проза, но подчертава, че за нея са важни изданията, от които може да научи нещо. Имало е години, в които е четяла всеки ден по една книга. Никое друго изкуство не прави това, което може книгата – възможността сам да си изградиш образи, да се ограмотиш, да се учиш, развиеш въображението си, изброява Мария Бегова и уточнява, че музиката и театърът, примерно също имат своята голяма стойност, но те дават готови модели. За менталното ни оцеляване е важно четенето, вярва панагюрката. Трябва да култивираме търсенето на добрата книга, а не просто нещо за четене. Част от проблема е и в книгоразпространението, което не е на ниво – тиражите са малки и няма възможност за предоставянето на дадена книга във всяка българска библиотека. И затова ставаме като цяло по-малко четящи и по-малко грамотни, не крие опасенията си за тревожните процеси в обществото ни Мария Бегова. За Мария Бегова може да се пише още много – за работата ѝ като преводач и интересите ѝ областта на поезията, есеистиката, литературната история, библиологията, краезнанието. Но за това повече, може би след друг наш разговор, защото една вестникарска страница няма как да обхване творчески дух като Мария Бегова.
