OshtePan Новините от Панагюрище и региона
„Обесването на Васил Левски“ е последното стихотворение, написано от Христо Ботев.
Посветено е на загубата на Апостола на свободата. И събира в себе си сиротството на цял народ – в него е изпята мъката му.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежден
навяват на теб скръб на сърцето.
„Обесването на Васил Левски” е публикувано за пръв път във вестник „България“ на 12 август 1876 г. Окончателният му вариант излиза в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това в „Съчинения на Христо Ботйов“ от Захари Стоянов.
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 година, но страната ни отбелязва годишнините от смъртта му официално на 19 февруари.
Утре, 19 февруари, от 16.30 часа, в църквата „Свето Въведение Богородично” в Панагюрище ще бъде отслужена заупокойна панихида в памет на 142 години от обесването на Апостола на свободата. От 17.30 часа в камерната зала на Театъра възпитаници на Обединен детски комплекс ще представят литературната програма „Аз съм посветил себе си на Отечеството си…”
