OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 7 декември 1909 год. в град Банско се ражда Никола Йонков Вапцаров.
Той е поет, чийто стихове продължават да са актуални и в нашето съвремие. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940). Нейното програмно стихотворение е „Вяра“.Сред другите най-известни негови стихотворения са „Писмо“, „Епоха“,“Песен за човека“, „Не бойте се, деца“, „Пролет“, „Прощално“.
Освен в мерена реч пише и проза: пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса.
Освен в мерена реч пише и проза: пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса.
Заради сътрудничеството си към нелегалната п негово време Българска комунистическа партия е осъден на смърт. На 23 юли 1942 година е разстрелян на Гарнизонно стрелбище в София с още няколко души.
ВЯРА
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
/тъй както умея/.
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога. С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи чилични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
…
За него – Живота –
направил бих всичко.
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък
бих търсил
в простора
далечна
планета.
…
Но ето, да кажем,
вий вземете – колко?-
пшеничено зърно
от моята вяра,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здрраво в гърдите
и бронебройни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
