OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Поредната си книга – „Път в безпътицата”, представи вчера в Градска библиотека „Стоян Дринов” Продрум Димов.
Познатият на пазарджиклии писател, журналист, някогашен учител по френски език, има над 50 книги. Животът му е минал, както той споделя, неусетно в три исторически епохи, дългогодишен секретар е на Клуба на културните дейци в Пазарджик, член на Съюза на българските писатели. Към визитката му директорът на панагюрската библиотека Стефан Рапонджиев допълни накратко и съдържанието на „Път в безпътица” – сборник от очерци, интервюта, статии, сред които герои са карикатуристът Борис Димовски, авторката на криминални романи Донка Петрунова, писателят Николай Петев, поетесата Надежда Захариева, панагюрските литератори Катя Зографова и Боян Ангелов. Издателят Дора Андреева сподели част от написаното за Продрум Димов през годините: Анжел Вагенщайн казва за него, че е неукротим и скромен радетел на книжнината, Матей Шопкин, че полага неимоверни усилия за духовния разцвет на Пазарджишкия край, Евтим Евтимов, че е изследовател и поет и, до каквото и да се докосне, задължително открива нещо свое, апостол, който през целия си живот твори за отечеството. Поетът Людмил Попов сподели за приятеля си, че е „жива литературна история“ и прочете свое стихотворение, посветено на Димов.
Продрум Димов в типичния си категоричен стил заяви отношението си към безотговорната българска политика, която е против Русия и насажда ненужно русофобство у младото поколение. Ние не сме за Русия на олигарсите, а за Русия на Пушкин, Лермонтов, Чехов, допълни авторът. За пореден път Димов подчерта, че при всякакви представяния на известни личности трябва да се спазва правдоподобността, давайки за пример филм за Иван Динков и премиерата му в столицата, на която отсъствали хората, които са го подкрепяли и са му били истински близки, а са присъствали и говорили такива, които в началото на 90-те са били срещу него. Димов не скри и огорчението си, че на 6 януари всяка година водеща новина е Йордановден, а рождението на Христо Ботев остава полузабравено.
