НОНА – човекът, който чува таланта и гледа напред

Павлина ЛАЛЕВА

Десетилетия тя е откривател на музикални диаманти, които умее да шлифова до блясък.  Има над седем десетилетия житейски път, но музиката продължава да е нейното  утре. За нея възрастта е повод да докаже, че истинската страст не познава граници.

Тя е музикален ръководител, но това определение няма как да побере всичко, което я характеризира. Тя е учител, будител, откривател, взискателен наставник и човек, който умее да разпознае онова трудно уловимо качество, което отличава добрия изпълнител от бъдещия артист. ТЯ Е НОНА. НОНА НЕМИГЕНЧЕВА. И е от „хвърчащите хора“ на Валери Петров, за които той пише:

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

Над 70 години житейски опит не са малко. В тази възраст човек би могъл да си позволи да забави крачката, да се оттегли от сцената на всекидневните усилия. Но тя не го прави. Защото има музика. А там, където има музика, за нея винаги ще има още какво да бъде направено.

Макар че в биографията си има съзвездие от таланти, покорили национални и международни сцени, тя  продължава да работи с онази енергия, която мнозина губят много по-рано. Не брои годините, а резултатите. Не се пита дали вече е направила достатъчно, а какво още може да направи.

И все още слуша и търси. Търси онзи бясък в очите на дете, което запява. Търси онзи глас, който носи нещо различно.И когато открие искрата, не я оставя да угасне. Тогава започва трудната част – да превърне таланта в умение, умението в майсторство, а майсторството в изкуство. Но преди да се стигне до този резултат, има хиляди часове работа, повторения, поправки… Детайлите за нея не са дреболии. Един тон, една пауза, едно влизане, едно движение, една фраза – всичко има значение. Защото перфекционизмът й не е само черта на характера. Той е нейната философия за музиката.

Убедена съм, че има моменти, в които учениците й си мислят, че г-жа Немигенчева е прекалено взискателна. Но сцената не прощава неподготвеността. И Нона го знае. Тя е човек с безкомпромисно чувство към детайла. Затова не пести усилия и държи всичко да е като по учебник. Перфекционизмът й не позволява талантът да бъде оставен наполовина развит. За нея „добре“ или „много добре“ никога не е достатъчно. За нея винаги има „може още“. Тя не се задоволява с поредния спечелен медал, а държи на израстването. Затова успехите на нейните възпитаници не са случайни. Често пъти тя ги обучава и извън школата към Центъра за подкрепа за личностно развитие. Обучава ги и в дома си. Така работи човекът, посветил живота си на музиката и на хората, които я изпълняват.

Годините не са намалили взискателността й. Напротив, сякаш са я превърнали в още по-ясно разбиране за това кое има значение. Тя знае, че талантът е само даденост. За да стане постижение, са нужни дисциплина, постоянство, характер и любов към това, което правиш.

НОНА НЕМИГЕНЧЕВА има с какво да се гордее. Но, вместо да гледа назад, предпочита да гледа към следващия талант, към следващия конкурс и следващото изпълнение.

И когато някой млад изпълнител се качи на сцената, когато прозвучат първите тонове и залата притихне, тя вероятно чува не само музиката. Чува всичко онова, което е вложила в нея – усилието, съветите, поправките, безкрайните повторения, вярата. 

ЧЕСТИТ  СВЕТОВЕН ДЕН НА МУЗИКАТА!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, НОНЕ!