OshtePan Новините от Панагюрище и региона
–Гжо Авелова, кое обичате най-много в работата си като педагог и кое бихте искали да промените?
-Обичам работата си като цяло. Но, ако трябва да назова нещо по-конкретно, това е възможността да общувам ежедневно с децата, да откривам техните възможности и със знанията, опита и любовта си към тях да подкрепям тяхното интелектуално, духовно и социално израстване.
Това, което бих искала да променя в работата, не е едно нещо. Нещата които зависят от мен самата, се опитвам да променям ежедневно – разнообразявам учебно- възпитателната работа, внедрявам нови подходи, създавам условия за изява на детето, не позволявам скуката да демотивира учениците, обяснявам защо са им нужни знанията и уменията, които получават в училище. Смятам, че съвременното обучение трябва да формира комплексно компетентности и практически умения. Моите усилия са ориентирани в тази посока.
Училището за мен е място, което осигурява подкрепяща среда за интелектуално и емоционално израстване на личността на ученика. Училището не трябва да се превръща в „обучилище”, както казват психолозите, а да бъде желана територия за общуване, за изява, за възпитаване на морални ценности. Преподаването трябва да активизира познавателните интереси на учениците, да бъде интерактивно. Тогава може да разчитаме и на творческа трансформация на знанията, а не на репродуктивното учене.
-Като какъв определяте подхода си към учениците си? На какво се стремите да ги научите?
– Определям го като подход на партньорство. В работата си стремя да ги науча на отговорност към себе си и другите, на себеуважение и активно отношение към света, на това, че, за да променяш, трябва много да знаеш и много да можеш.
-Нуждае ли се образователната система от реформа или настоящият модел има достатъчно положителни страни?
-Смятам, че образователната система се нуждае от дълбоки реформи, касаещи както промени в цялостната организация на учебно-възпитателния процес, така и промени в учебното съдържание. Проблемите са много и решението им е трудно. Образованието е много консервативна и инертна система, въпреки достойнствата на настоящия модел.
-Изпитвате ли удовлетворение от работата си на Учител?
-Да. Всеки ден, прекаран в училище, ме кара да се чувствам пълноценна и удовлетворена. Обичам работата си и ентусиазмът не ме напуска.
Не очаквам грандиозният успех да ме направи щастлива. Достатъчни са ми искрените думи и доверието на учениците.
-Какви са мечтите Ви в личен и професионален план?
-Мечтите ми в личен план са за здраве и благополучие, а в служебен са свързани с желанието обществото да оцени по достойнство труда на учителите, да им се доверява, да разчита на тях, защото наша обща отговорност са добруването и успехът на децата ни.
Г-жа Авелова озарява със своята доброта
Веска БАРОВА,
директор на СОУ „Нешо Бончев”
Г-жа Авелова има излъчване, което е даденост, и не всеки го притежава. Когато влезе в час, тя озарява със своята доброта, с любовта си и неугасващ творчески заряд възпитаниците си. Невъзможно е да не я обичаш. Тя винаги намира топла дума за дете, нуждаещ се колега и притеснен родител. Виолета е от хората, които не създават конфликти. Тя е налице винаги, когато човек се нуждае от приятелско рамо, от колегиална намеса и помощ, от сътрудничество. С благото си отношение тя успява да потуши възникващите между ученици, родители и учители конфликти. Прави го, дори когато нуждаещите се не винаги са били добронамерени към нея, не са били винаги съпричастни към трудностите ù. Работата с нея дава увереност за добрия краен резултат.
