OshtePan Новините от Панагюрище и региона
За ужасното преструване в любовта, за силата на трънчетата, които ни напомнят, че сме живи, за смъртта, която винаги идва неочаквано и отнема най-любимото, за надеждата.
За всичко това пише в разказите си Ганка Филиповска, сподели в понеделник вечерта директорът на Градска библиотека „Стоян Дринов” Стефан Рапонджиев, при представянето на сборника „Сонет 130”. Авторката от своя страна призна, че не е лесно да се пишат подобни истории, но те са част от живота. Животът не е само такъв, но има и такъв, заяви Филиповска.
За „Сонет 130” Митко Новков пише: Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но не защото не са хубави, напротив – те са сред най-добрите образци на българския разказ (най-българския жанр, както твърдят мнозина авторитетни българисти), а защото оставят в душата усещане, че ние, българите, не сме си свършили докрай работата по превръщането ни в човеци. И точно това поправят разкази като тези на Ганка Филиповска: ускоряват, улесняват и утвърждават превръщането ни в човеци. Прочетете ги заради това! Но ги прочетете и заради друго – да се насладите на една истински добра литература.“
Освен два от своите разкази и няколко от стихотворенията си, Ганка Филиповска сподели каква литература не обича да чете, за начина по който пише.
Един от разказите, може да прочетете тук: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2013/11/24/2180308_otkus_ot_sbornika_s_razkazi_sonet_130_na_ganka/?ref=rss&utm_source=flip.bg
