Да се отърсим от невежеството и да се просветим – един от заветите на проф. М.Дринов

Днес – 20 октомври, се навършват 175 години от рождението на проф.Марин Дринов – „един от умните и проникновени възкресители на българското минало, един от дейните, вдъхновени и компетентни строители на българското държавно-политическо и културно наследство…”. Така започва очеркът за него лекарят проф.д-р Лука Кръстев в първа част на книгата „Панагюрци вчера и днес”/2007/.

Мнозина знаят, че името на Марин Дринов се свързва с основаването и утвърждаването на Българското книжовно дружество /БКД, днес Българска академия на науките/, че панагюрецът е първият просветен министър след Освобождението на България. Благодарение на Найден Геров, който забелязва качествата на панагюрския младеж, и с помощта на съгражданите си, на 20 години Марин Дринов „заминава за Киев, където учи в семинарията. После завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет… През 1867 се озавава в Прага. Като частен учител в семейството на княгиня Голицина, няколко години той има възможността да работи в архивите и библиотеките на Австро-Унгария, Турция, Италия и други.
Като професор по славянознание в Харковския университет Марин Дринов пише повече от 100 научни труда, от които особено актуални за времето си са тези за българския правопис и за произхода на българите. Той открива ред ценни за науката старинни писмени паметници, като Ватиканския препис на Манасиевата летопис и Дриновския препис на Синодиката на българските царе. Благодарение на него се популяризира и Паисиевата „История славяноболгарская”. Проф.М.Дринов е един от най-известните славянофили на 19 век с принос в областта на етнографията, византиистиката, литературознанието и езикознанието. Той е член на академията на науките на Санкт Петербург, Прага, Краков, Загреб.” Това е един от акцентите, които извежда в очерка си за именития учен проф.д-р Лука Кръстев, който обръща внимание и на факта, че Марин Дринов „през юни 1877 г. се оженва за дворянката Маргарита Ивановна Уилямс и става съветник на княз В.А.Черказки, оглавяващ Гражданското управление на освобождаваните български земи от Руската армия; декември същата година става вицегубернатор на освободена София и заедно с ген.П.В.Алабин поставят началото на Народната библиотека в града. През 1878 година е назначен за началник отдел / министър/ на просветата и духовните дела в Съвета на руския имперски комисар в България, а след това, до март 1879, участва в изработване проекта за Търновската конституция. Месец по-късно по негово предложение София е утвърдена от Учредителното събрание за столица на Княжеството.” За разлика от други автори, писали за проф.Марин Дринов, в книгата „Панагюрци вчера и днес” проф.д-р Лука Кръстев не подминава факта, че „личният живот на учения не бил така благополучен. През 1892 г. във вилата около Петербург се удавил неговият 12-годишен син Степан, по-големият син Александър бил душевно болен. Любимката на бащата, дъщерята Мария, боледувала често и тежко. Самият Дринов трудно понасял харковския климат и системно боледувал…”
И още факти, които волно или неволно някои съвременни автори пропускат, забравяйки, че успехите, в каквато и област да са, са съпроводени винаги с много висока цена, че животът на всеки от нас е многообразен, в него има не само бели „бобени зърна” и така нататък.
„За семейството на родоначалника на българската наука не се знае много… По сведение на изследователя Недьо Горинов, Октомврийската революция разделя семейството. Марийка така и не приема новата болшевишка власт. Заедно с майка си Маргарита изпадат в бедствено положение и умират в мизерия”, цитира в очерка си проф.д-р Л.Кръстев и продължава пак с цитат: 
„Без да навлиза в непребродимите дебри на високомъдрието и философията на историята, още в увода на един от най-ранните си трудове М.Дринов формулира някои от своите завети… На първо място, според него, ние, българите, трябва „да изучаваме и разбираме историята си…, да почитаме, пазим и ревностно проучваме своята старина…, като едно от най-свещените ни достояния…” И във връзка с това, авторът заключава: „Едното е необходимо, за да се извади от душата на българина онова недостойно чувство, на което името е самоуничтожение /самопринизение/… А другото е да се отърсим от невежеството и да се просветим.  А знайно е, че истинското просвещение само тогава може да бъде плодотворно за една народност, когато то хваща корен и укрепява се на народното самопознание…”
Накрая проф.д-р Лука Кръстев завършва с думите: „Дали написаното дотук за личност с ръста на панагюреца Марин Дринов може да помогне нещо и на нас, неговите потомци, по пътя ни към разбиране и на себе си, и на психологията на целия ни народ като достойна част на съвременна Европа!”
Много още неща могат да се припомнят за живота и научните дела на проф.Марин Дринов, първото дете на Мария и Стоян Дринови. Но едва ли е необходимо, макар днес да се навършват 175 години от рождението му.
По-важно за мен е ние, днешните българи, не само да не забравяме заветите му, а да полагаме усилия да ги следваме.

Вижте още

Панагюрище отбеляза годишнината от рождението на Райна Княгиня

Днес Панагюрище отбеляза 168 години от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова. Пред  паметника й на едноименния …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви покажем съдържанието, което Ви интересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия.