ПРЕДСТОИ да отбележим деня, посветен на борбата с тормоза сред учениците

Както всяка година, в последната сряда на февруари ще бъде отбелязан денят, посветен на борбата с тормоза в училище, известен като Ден на розовата фланелка.  МКБППМН – Панагюрище организира кампания по този повод. Една от инициативите е насочена към родители и учители.

На 27.02.2014 година от 17:30 часа в базата на местната комисия, в двора на ДГ „Брезичка“ (входът откъм реката), ще се проведе дискусионна група,  модератор на която ще бъде Евгения Загорска, секретарят на Местната комисия. Ще се обсъди в дълбочина темата за насилието и тормоза и ще се дискутира алгоритъм за противодействие.

За повече информация можете да се свържете със секретаря на комисията – психологът Евгения Загорска – на телефон 0884310751.

Местната комисия приканва всички да се включат в инициативите, посветени на противодействието на тормоза. Как може да го направите:

• АКО СТЕ УЧЕНИК – споделете със съученици, приятели, семейство идеята да носите розова тениска на 28 Февруари. Може да изработите нещо /рисунка, колаж, послание/, с което да се включите по-активно.
• АКО СТЕ РОДИТЕЛ ИЛИ ЧОВЕК, КОЙТО ПОДКРЕПЯ ИНИЦИАТИВАТА – можете да сложите розова тениска, блуза, лентичка в знак на солидарност и да поканите и други да направят същото; да поговорите с детето си и другарчетата му за проблема; да участвате в гореописаното събитие, за да бъдете активни и заявите гражданската си позиция.

Деструктивното агресивно поведение при децата може и трябва да бъде ограничавано и овладявано. Агресивното поведение е проблем, когато резултатите от него водят до нараняване на друг човек (или група хора), умишлено причиняване на болка и страдание. Когато агресията се повтаря отново и отново върху един и същи човек, тогава тя се превръща в тормоз – злонамерено поведение, което е целенасочено и се прилага съзнателно.

ЗАЩО ЕДНИ ДЕЦА УПРАЖНЯВАТ ТОРМОЗ ВЪРХУ ДРУГИ?

Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да страда. Въпреки това, рядко има съзнанието, че прави нещо несправедливо. Приема се, че мъчителите имат потребност да се чувстват силни, да владеят положението, да упражняват контрол над другите. При някои от тях поведенческият репертоар е силно ограничен и те често не знаят какво друго да направят, освен да се присмеят, да се подиграят, да обидят, да  причинят болка. Едно дете може да бъде агресивно поради това, че не знае друг начин да изрази гняв, неодобрение, както и интереса си, радостта си, харесване или други емоции. Мъчителите обикновено не изпитват угризения или вина. Много често обясняват поведението си с това, че жертвата ги е предизвикала по някакъв начин, а те са били принудени да отговорят с удар, заплаха или обида.

Затова изрази от типа «Не те ли е срам?» остават неразбрани от тях. Подходът на директното «вразумяване» обикновено изобщо не е ефективен, а нерядко дори има обратно действие – влошава ситуацията и, вместо да спира тормоза, поражда желание за отмъщение или кара мъчителя да измисля нови, по-трудно забележими начини за тормозене.

Децата, които редовно тормозят други деца, са агресивни не само към връстниците си. Такъв тип поведение може да върви в комбинация с нахално, нагло и арогантно отношение към възрастните, включително към учителите и родителите. Някои от мъчителите са изключително изобретателни в прикриването на насилническото си поведение, способни са дори да изкарват себе си жертви. Родителите често нямат представа за поведението на детето си в училище и не допускат, че то може да е агресивно към връстниците си.

Децата, които тормозят, си приличат по поведение или черти на характера. Такова дете често е физически силно, агресивно; държи се нагло и арогантно; има за цел да се налага, да доминира, да контролира; враждебно е спрямо околните; импулсивно; не умее да съчувства и да съпреживява; не умее да разбира добре нито собствените си, нито чуждите емоции; хвали се с победите си, но тежко преживява неуспехите и като цяло не умее да приема поражение.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕЦАТА ЖЕРТВИ

Тези деца са тихи, плашливи, неспокойни, несигурни, чувствителни, лесно раними, реагират на трудности и лошо отношение с плач и затваряне в себе си. Имат ниско самочувствие, малко приятели, често стоят изолирани от другите, постоянно се нуждаят от родителска закрила и са свръх обгрижвани. Не са агресивни, освен в редки случаи. Физически изглеждат слаби и крехки или непохватни, а по-пълните – бавни, тромави. Често са уморени, плачат, липсва им апетит. Имат нощни кошмари или нощно напикаване.

ЗНАЦИ, ПО КОИТО РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА РАЗПОЗНАЯТ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМ Е ЖЕРТВА НА ТОРМОЗ

Нека родителите бъдат внимателни, ако забележат следи от одраскано, синини, скъсани дрехи. Детето може да избягва определени часове в училище. Може да го боли глава, корем. Да забравя, да е разсеяно и апатично. Да «губи» често учебници или тетрадки; да има страхове  от внезапни шумове, тъмно, физически контакт. Вероятно е да си гризе ноктите, да има тикове, да заеква. Пониженият училищен успех и недостигът на пари са също тревожни сигнали. Много често децата, жертви на тормоз, не споделят какво им се случва. Това може да се дължи на притеснение и срам, както и на нежелание да се показват безпомощни и неспособни сами да се справят. Освен това може да се страхуват от отмъщението на мъчителя. Мъчителите обикновено са много изобретателни, когато насаждат у жертвите си ужас от последствията, в случай че решат да се оплачат. Смятат, че хората, които “портят” другите, са “предатели” и никой не ги харесва, затова ако някоя жертва го направи, ще се окаже в още по-тежка изолация. Не рядко децата са убедени, че споделянето с възрастни, независимо дали са учители, родители или други, не води до прекратяване на тормоза.

Чрез активното участие на цялата общност и споделената отговорност на родители и учители мерките за намаляване на тормоза при децата могат да са ефективни.

 / следва продължение/