„Всеки човек трябва да научи сам себе си какъв е смисълът на живота. Това не е нещо, което се открива. Това е нещо, което се извайва в душата.“ Пилотът, който завинаги „остана“ при звездите – АНТОАН дьо СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ
На 16 май 2003 г. загина 34-годишният майор-инженер Анатолий Полянков от 3-та изтребителна авиобаза „Граф Игнатиево”. Катастрофата стана при изпълнение на задача – зона, сложен пилотаж, на малка височина, със самолет МиГ-21 бис.
Въвеждането на самолета в низходяща вертикална фигура на височина, която не осигурява безопасно извеждане на машината от фигурата в сложния пилотаж, е основната причина за катастрофата със самолет МиГ-21бис на 16 май. В съобщението на пресцентъра на МО се казва още, че разследващата комисия посочва като съпътстваща причина и количеството облачност в зоната за изпълнение на задачата, която закрива превишението на местността от над хиляда метра. Фактическата информация за заключението на комисията е събрана от средствата за обективен контрол на борда на самолета, наземните средства на летище Граф Игнатиево и радиолокационната информация от Ръководство на въздушното движение.
Преди 20 години, в онзи ясен пролетен ден на 16 май 2003 година, около 13.15 ч., майор Анатолий Полянков – летец-изпитател, с героичния си подвиг при изпълнение на служебния си дълг, написа безсмъртна страница в славната ни военна история и национална летопис. Така ни даде величав пример за родолюбие, чест, достойнство, патриотизъм, отдаденост и вярност на воинските ценности, проявявайки безпределна смелост, самоотверженост, професионализъм, благородство и упоритост.
На 13.05.2009 г. със заповед № 543 на командира на поделение 28000 с. Граф Игнатиево- бригаден генерал Румен Радев, на отряд „Млад спасител” при СУБ „Васил Левски’, е присвоено името на инж. майор Анатолий Полянков.
Отново е месец май. И отново в този прекрасен слънчев майски ден към върха, заобиколени от зеленина, дъхави цветя и горски здравец, където майор Полянков завърши последния си полет, са се устремили следовници от СУБ „Васил Левски”- гр. Панагюрище, с командир подполковник Михаил Неделев , като походът „Непокорно смелите умират в полет” е посветен на патрона на отряд „Млад спасител” -инж. майор Анатолий Полянков.
На възпоменанието бяха Женя Полянкова с болката в сърцето си по своя съпруг, заедно с двете му дъщери Ася и Ева, военнослужещи от 3-та Авиобаза с. Граф Игнатиево и много приятели.
Паметникът на летеца-герой бе почистен от учениците от СУБ, поели отговорност за обгрижването му.
Възпоменанието в гористата местност “Конска поляна” край Панагюрище, започна с рапорт на полк. Методи Орлов даден на бригаден генерал Николай Русев.
В своето слово полк. Методи Орлов каза:
Връщайки се 20 години назад си спомняме за една от неговите черти – отстъплението при изпълнение на всяка бойна задача, при каквито и да е обстоятелства, бе противно и невъзможно за неговата личност. Той бе човек с железен характер, висока самовзискателност и дисциплина. Полк.Орлов припомни, че Анатолий Полянков преминава през длъжностите командир на звено, н-к щаб, командир на ескадрила. Много обича да чете, интересува се от новостите в авиацията, като се стреми към собственото си усъвършенстване. Усмивката на Анатолий е като този слънчев майски ден и ние ще продължим да я носим в сърцата си.
Животът за Анатолий е призванието- да гледаш само напред и нагоре… Той знае, че мечтите издигат човека над земята! Не всеки може истински да полети, но всеки трябва да носи тази мечта, докато диша и живее. Това е повелята, завещана от неговия баща полковник Тодор Полянков, който също е военен летец. С приятели Анатолий откровено споделя: „От всичко на света най-много обичам България, защото за мен от Родината по-скъпо няма. За нея съм готов на всичко“!
Заупокойна молитва по случай 20 години от кончината му бе отслужена от отец Ангел Желязков от гр. Панагюрище.
В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя от: съпругата Женя и двете му дъщери Ася и Ева, генерал Димитър Петров-командир на ВВС, бригаден генерал Николай Русев, полк. Методи Петров Орлов, от кмета на гр. Панагюрище Никола Белишки, от г-жа Цеца Плачкова от Военно окръжие гр. Пазарджик, целия летателен състав на под.28000 с. Граф Игнатиево от военнослужещи, приятели, колеги и ученици.
На почетна стража застъпиха военнослужещи от Авиобаза с. Граф Игнатиево и школници от СУБ „Васил Левски“ гр. Панагюрище – младши сержант школник Мартин Нонов, младши сержант школник Тодор Шишков, ефрейтор школник Гергана Струнджева и ефрейтор школник Никол Машонова. По късно младши сержант школник Мартин Нонов сподели , че се гордее с това гласувано доверие да бъде на почетна стража и ще оправдае тази чест в училище като бъде още по- мотивиран, като повиши успеха си и активно се включва във всички мероприятия. Младши сержант школник Тодор Шишков е решил: „От този момент, моето решение е, след завършване на образованието си, ще продължа в НВУ „В. Левски” гр. Велико Търново. В Българската армия смятам да се изградя като личност и вярвам, че ще го постигна,“
На този връх майор Анатолий Полянков даде ярък пример за родолюбие и изпълнен дълг към своето Отечество, но това не е последен полет над този връх! „Летците -изпитатели не умират, те отлитат” – това са думи на един от асовете на българската авиация. Майор Анатолий Полянков отлетя в небесния въздушен отряд и оттам, заедно с други български летци-герои, пази небето на България.
По този път крачи и 20 годишния курсант от ВВС с. Долна Митрополия Анатолий Юриев Луканов. Юри Луканов е най-близкият приятел на Анатолий. Когато на семейство Луканови се ражда син, решено е той да носи името на Анатолий.
„Отиде си един смел летец-непреходен символ на съвременната българска авиация-майор Анатолий Полянков. Той посвети живота си на авиацията, на небето и звездите. Като такъв ще го запомним-верен на себе си, верен на Българската армия, верен на България! Неговото дело остава и ще продължава да вдъхновява следовниците от отряд „Млад спасител”, носещ неговото име и създаващ поколения смели мечтатели“. С тези думи завърши днешния урок по родолюбие подполковник Михаил Неделев.
Орлите умират в полет….
Дълбок поклон пред подвига!
Подполковник Михаил Неделев
Itís hard to find knowledgeable people for this subject, but you seem like you know what youíre talking about! Thanks