Кой е Св.Валентин и откога 14 февруари се празнува като Ден на влюбените?

На 14 февруари е католическият празник в чест на Св. Валентин, известен повече като Ден на влюбените. 

Валентин бил свещеник, живял през III век в Рим. Той извършвал тайни венчавки в период, когато римският император ги забранил за войниците си. Според една от легендите бил хвърлен в тъмница, където се влюбил в сляпата дъщеря на тъмничаря. В деня на екзекуцията си – 14 февруари 270 г. ,Валентин изпратил на момичето писмо с подпис „от твоя Валентин” и то прогледнало.

През 496 г. Римският папа официално включил празника в църковния календар. Той има древни корени, като в Атинския календар периодът от средата на януари до средата на февруари бил посветен на свещения брак между боговете Зевс и Хера. В древен Рим през февруари били почитани Луперкалии – празник на пастирите, свързан с плодовитостта. Празникът се свързва и с честването на богинята Юнона, приемана като покровителка на брака. 

Разказват още, че през ХVІІ век дъщерята на френския крал Анри IV въвела мода мъжете да даряват с цветя любимите си на празника на Св. Валентин. Картичките с любовни обяснения, валентинките, се появяват през XV вeк. Официално се приема, че първата валентинка е пратена през 1415 г. Тогава младият дук на Орлеан Шарл дьо Валоа изпратил любовно писмо с римувани стихове на дамата на сърцето си във Франция, докато бил на заточение в крепост в Англия. Тази валентинка се пази до днес в Британския музей, заедно с някои от най-старите любовни картички. Писането на такива картички става особено популярно през XVIII век, а през XIX век започва масовата продажба на специално напечатани, изрисувани картички. 

След промените през 1989 г. този чужд на българския традиционен календар празник навлиза и у нас и става много обичан от младежите. Той отразява стремежа им за приобщаване към западните културни стереотипи. Родителите, баби и дядовци продължават да свързват 14 февруари със Св. Трифон по т.нар. стар стил.  Навлизането у нас на Деня на влюбените нито измества, нито противопоставя на станалия твърде популярен за българите празник, но засилва неговия смисъл, като свързва лозарството и производството на вино с любовта.

ИЗТОЧНИК: Българска етнография