OshtePan Новините от Панагюрище и региона
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Днес се навършва 174 години от титана на поетичноо слово Христо Ботев, Елегията „Майце си“ е първото му обнародвано стихотворение. Публикувано е за първи път във вестник „Гайда“ на Петко Рачов Славейков през 1867 г.
Христо е първородният син в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово и родния си град Калофер. Под влияние на баща си, който е изявен учител, книжовник и преводач, и с помощта на руския консул в Пловдив Наййден Геров, през 1863 г. младият Ботев заминава да учи в град Одеса,Русия. Приет е във Втора Одеска гимназия, но режимът в нея и начинът на преподаване бързо го разочароват, той започва да отсъства от учебния процес, но запълва времето си с четене на книги от съвременните поети и публицисти. Строгите мерки не закъсняват и той е изключен от гимназията и изгонен от пансиона. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, в което живеят български преселници. Няколко месеца по-късно се връща в родния си град Калофер, където също учителства, замествайки болния си баща. Но сърце юнашко не може да трае и проповядва бунт и свобода. Кулминацията е пламенното му слово по случай празника на славянската писменост. След това слово оставането му в родния град вече е невъзможно и той отново поема пътя към чужбина. Тръгва през Румъния за Русия с намерението да намери средства и да продължи образованието си, но не ги намира и остава на румънска земя, където се отдава изцяло на революционната идея. Първоначално се установява в Букурещ, после се премества в крайдунавския град Браила.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. Освен с гениалните си творби е известен и с революционната сси дейност, свързана с освобождението на България. Известно време в Румъния живее заедно с Васил Иванов Кунчев – Дякон Левски.
При избухване на Априлското въстание с други блгарси родолюбци, живеещи в Румъния, преминава р.Дунав с австрийския кораб „Радецки“. Слизат на българския бряг край гр.Козлодуй и поемат към вътрешността на страната.
Умира на 2 юни 1876 г. на връх Вола край град Враца.
Христо е първородният син в семейството на Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово и родния си град Калофер. Под влияние на баща си, който е изявен учител, книжовник и преводач, и с помощта на руския консул в Пловдив Наййден Геров, през 1863 г. младият Ботев заминава да учи в град Одеса,Русия. Приет е във Втора Одеска гимназия, но режимът в нея и начинът на преподаване бързо го разочароват, той започва да отсъства от учебния процес, но запълва времето си с четене на книги от съвременните поети и публицисти. Строгите мерки не закъсняват и той е изключен от гимназията и изгонен от пансиона. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка, в което живеят български преселници. Няколко месеца по-късно се връща в родния си град Калофер, където също учителства, замествайки болния си баща. Но сърце юнашко не може да трае и проповядва бунт и свобода. Кулминацията е пламенното му слово по случай празника на славянската писменост. След това слово оставането му в родния град вече е невъзможно и той отново поема пътя към чужбина. Тръгва през Румъния за Русия с намерението да намери средства и да продължи образованието си, но не ги намира и остава на румънска земя, където се отдава изцяло на революционната идея. Първоначално се установява в Букурещ, после се премества в крайдунавския град Браила.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. Освен с гениалните си творби е известен и с революционната сси дейност, свързана с освобождението на България. Известно време в Румъния живее заедно с Васил Иванов Кунчев – Дякон Левски.
При избухване на Априлското въстание с други блгарси родолюбци, живеещи в Румъния, преминава р.Дунав с австрийския кораб „Радецки“. Слизат на българския бряг край гр.Козлодуй и поемат към вътрешността на страната.
Умира на 2 юни 1876 г. на връх Вола край град Враца.
