OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 18 юли 1837 година в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев, известен повече като Васил Левски и Апостола на свободата.
На 14 години остава без баща и грижите за него поема вуйчо му Василий Караиванов. Първоначално Васил учи в килийното училище в родния си град и в местното взаимно училище. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Васил Иванов го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Момчето се справя отлично и вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати да учи в Русия, но това не се случва. През 1856-1857 година младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.НО, както ще напише поетът Иван Вазов в „Епопея на забравените”,
Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
… че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни…
През март 1862 година Васил Иванов напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата българска легия, организирана от Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части.
След разтурянето на легията той се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1863 година за кратко е в Румъния, а през лятото се връща в България. През зимата на същата 1863 година за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и той се отправя поглед към революционните идеи.
От 1864 година до началото на 1867 година в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Едновременно развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.
След разтурянето на легията той се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1863 година за кратко е в Румъния, а през лятото се връща в България. През зимата на същата 1863 година за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и той се отправя поглед към революционните идеи.
От 1864 година до началото на 1867 година в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Едновременно развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.
