OshtePan Новините от Панагюрище и региона
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението
на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.
Съединението беше подготвено от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-турската освободителна война.
Съединението е чисто българско завоевание - без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.
Първи в борбата за историческото обединение се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Христо Караминков, братята Никола и Георги Живкови и други основават комитети в Търново, Пловдив, Русе, Кюстендил, Ловеч, София, Разград, Габрово. Дейността им е подпомагана от българските правителства, които осъществят постоянна дипломатическа агитация сред официална Европа за националните стремежи на нашия народ.
В началото на февруари група бивши революционери образуват Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат Захари Стоянов – председател, Иван Андонов – секретар, Тодор Гатев – касиер, и членове Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев и др.
През пролетта и лятото на 1885 г. в Чирпан, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Хасково и други градове и по-големи села се създават частни революционни комитети. В тях се записват патриотично настроени интелигенти, ръководители на спортни и културни дружества, недоволни от източнорумелийското правителство. Организацията получава пълната подкрепа на княз Александър Батенберг и на цялата българска общественост. Без да го афишира официално, назначеният от султана главен управител на Източна Румелия Александър Богориди толерира и поощрява съединисткото движение, макар то да е насочено и срещу него като представител на Османската империя.
Сигналът е даден на 2 септември 1885 г. в Панагюрище. Последният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в деня на обявяване на Съединението казва:
И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута.
И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута.
На 8 септември княз Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него той съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден князът е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: „Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз“.
До обявяване на Независимостта през 1908 година българската дипломация поддържа в Европа илюзията за две области, а не за единна българска държава, което тогава не е възприемано от Великите сили. В този смисъл делото, започнало със Съединението, приключва окончателно с обявяването на Независимостта.
Уроците на Съединението са много актуални и днес,
когато хиляди българи протестират по площадите срещу пагубното управление на България.
Съединението стана, защото българският народ го искаше,
защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение!
когато хиляди българи протестират по площадите срещу пагубното управление на България.
Съединението стана, защото българският народ го искаше,
защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение!
Не случайно Патриархът на българската литература Иван Вазов, който чувстваше пулса на своя народ, казва, че Съединението е една от най-лесните революции, защото беше победило вече в душите на хората.
