OshtePan Новините от Панагюрище и региона
ДНЕС Треньорът на ХХ век в община Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев навършва 90 години. Чувства се удовлетворен от живота си и има защо.
В професионалната му биография са записани стотици медали на лекоатлети, които е открил и изградил като спортисти. В личен план се радва на здраво семейство, в което царят доверието, разбирателството и уважението. Той е не само добър съпруг, а добър баща, обичан дядо и прадядо, който е в очакване на шестото си правнуче.
Кръстьо Тютюнджиев все още е с младежки дух и дори на 90 години продължава да кара велосипед. Допреди 2-3 години често е на стадион „Орчо Войвода” в Панагюрище, за да помага с опита си на младите лекоатлети. А опитът му е за завиждане – не по-малко от 70 години е отдаден на спорта. Като ученик дори участва в построяването на панагюрския стадион, който трябвало да бъде и колодрум. Спомня си с какъв ентусиазъм копаели тогава младежите, за да бъде направено игрището. Сега с горчивина и през сълзи казва, че там вече няма деца.
И го боли. Боли го, защото дори след като се пенсионира преди 30 години, продължава да е всеки ден на стадиона и да работи.”Преди години бяхме 4 души, условията не бяха добри, но имаше хъс. Докато Георги Павлов беше заместник-кмет, помагаше. В седмицата по 2-3 пъти идваше на стадиона, интересуваше се. Сега е останала само Катя Кроснарова и ще има ли след нея друг треньор…”, коментира панагюрецът.
В навечерието на 90-ия си рожден ден ме посреща с познатата дружелюбна усмивка в дома си.
Питам го как се чувства, а той на секундата отговаря: „Както някога, като изключим травмата в коляното и болките, които ми пречат на движението. Завиждам на младите, като ги гледам как бързат, пък аз не мога”.
А травмата е от страстта му, с която играе футбол в по-младите си години. Но не съжалява.
Любимият му български футболен отбор е „ЛЕВСКИ”, а от чуждите е почитател на „Реал Мадрид”. Има фланелка на отбора и на тима „Барселона”.
За разковниче на своето дълголетие посочва движението, като с убеденост казва: „Животът е движение и движението е живот!И да си обичаш професията, да я работиш със сърце. Не я ли обичаш, не я почвай!“
Любовта на Кръстьо Тютюнджиев към спорта започва, още когато е дете. Заслугата за бъдещата му професионална ориентация обаче е на учителя му по физическо възпитание в Панагюрската гимназия Борис Стоянов, когото определя като Легенда. „Той ме запали по гимнастиката и дори станах много добър гимнастик. Първите ми победи на републикански състезания са по гимнастика“, спомня си рожденикът. На младини той тренира не само гимнастика, а лека атлетика, футбол, плуване, баскетбол, волейбол… „Къци е всестранно развит спортист. Всички спортове му се отдават. Затова беше и много добър учител, учениците и колегите го обичаха“, казва съпругата му Борислава, чийто професионален път също е свързан със спорта.
Когато Кръстьо Тютюнджиев завършва средното си образование в родния град, го канят във военно училище, но той отказва. Отива в Школата за бригадирски кадри, после в Димитровград, където застава начело на национална бригада, подготвяща масови гимнастически упражнения. През 1949 г. бригадата участва в Националната спартакиада. Това събитие повлиява силно на младия панагюрец и той решава да кандидатства във Висшия институт по физкултура. Явява се на изпитите и се класира втори. Докато е студент, непрекъснато спортува. Две години се занимава с алпинизъм, като обикаля цяла България и качва почти всички български върхове и то през зимата. Като бях в София, исках всичко да знам и да мога. Минал съм през всички отбори на Института. Бях и състезател на столичния „Академик”, споделя Треньорът на XX век на община Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев.
Именно спортът го среща с девойката от Русе Борислава, която няколко години
след това ще предпочете да дойде в Панагюрище и да стане негова съпруга, вместо да остане в родния си град.
Искрата между двамата пламва по време на тренировки на малка писта в двора на Висшия институт по физкултура, когато Кръстьо е второкурсник, а тя първокурсничка. Силната й страна също била леката атлетика в дисциплините висок скок и бягане с препятствия, където става републикански шампион на 80 м.
За нея леката атлетика е основата за всички други спортове, защото формира качества, нужни навсякъде.
Двамата са заедно вече над 65 години, но госпожа Тютюнджиева още пази еделвайса,
който бъдещият й съпруг й подарява в гр.Банско. Той е на ски курс в Пирин планина и слиза към туристическата база, а тя била тръгнала да се качва и в този момент получила скъпоценното цвете.
„Изкарахме студентските си години, без да имаме пари да идем дори на кино“, споделя г-жа Тютюнджиева, но пази топли спомени за магията по време на разходките им край Перловската река, където бил пансионът й.
„Аз съм си панагюрец. Не съм си и помислил да остана в София.
Чаках да завърша и да се върна. Как да оставя мама и татко, трите си сестри?!“, отговаря дълголетникът на въпроса ми дали не е искал да прави кариера в столицата. А покани има. Когато се дипломира, го канят да започне в Министерството на народната отбрана. Не било лесно да откаже работата, защото в ония години съществува държавно разпределение на младите кадри. След няколко месеца местене ту във Велинград, ту в Русе, успява да се върне в родния си град. Но в Панагюрище работа по специалността му няма и няколко месеца Кръстьо Тютюнджиев работи като хамалин.
През април 1954 г. Димитър Хитрев от Промкомбината му предлага да застане начело на футболния отбор към предприятието. И Кръстьо Тютюнджиев приема, като едновременно с тренировките по футбол от Килимарската фабрика набира момичета, които да тренира като лекоатлетки. Те се представят много добре на областните и републикански работнически състезания. Оценявайки успеха на треньора им, специалисти от Пловдив му предлагат направят Младежка спортна школа, която да ръководи. Речено-сторено. Школата е основана, Кръстьо Тютюнджиев застава начело и започва да търси бъдещи лекоатлети и в Пангюрската гимназия „Нешо Бончев“. Тренировките са всеки ден без събота и неделя и резултатите не закъсняват.
Важен момент в професионалната биография на Кръстьо Тютюнджиев е работата му в Панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където започва на мястото на своя учител Борис Стоянов, който се пенсионира.
Годината е 1958. Житейското колело не спира своя ход, треньорът по лека атлетика също не знае умора дори и след пенсионирането си през 1990 г., след която се отдава на треньорската си работа в клуба по лека атлетика.
За цялостната си преподавателска дейност е награден с орден „Кирил и Методий“, първа степен.
През 2000 г. е избран от комисия, в чийто състав има и журналисти, за
Треньор №1 на община Панагюрище за ХХ век.
Днес се гордее с постиженията на своите 16 републикански състезатели,
които притежават 38 шампионски титли, сред които и от Балканиада.
Първият му национален състезател, който става шампион на България на 400 м бягане, е Пано Матеев.
Сред останалите му възпитаици, печелили шампионски титли, са:
Любомир Талев – републикански рекордьор на висок скок;
Георги Стойковски, когото забелязва на едно околийско състезание и още на другия ден се среща с баща му, убеждава го, че синът му трябва да се занимава със спорт, намира му място в пансион и работи две години с бъдещия национал, който продължава подготовката си в спортното училище в Пловдив;
Николай Петров; Йордан Павлов – четирикратен шампион в многобоя и сребърен медалист на Балканиада;
Велко Николов – балкански шампион на 400 м с препятствия; Стоян Кеков, Кирил Загорски, Николай Ралчев…
Кръстьо Тютюнджиев цени искрените хора. Не крие, че през живота си е имал случаи на предателства, но казва, че не им е обръщал внимание, защото знае, че това е я от слабост, я от завист…, а той не е завиждал през съзнателния си живот на никого за постигнат резултат.
За него най-безценното богатство е задружното семейство, на каквото той се радва.
И днес, на 90-я си рожден ден, ще бъде обграден от обичта на съпругата си Борислава,
дъщеря си Нора, сина си Георги, внуците Трендафил, Борислава и Ваня.
Топлина и усмивки ще му даряват и правнуците.
Наздраве на Учителя и Треньора! И на многая лета!
Питам го как се чувства, а той на секундата отговаря: „Както някога, като изключим травмата в коляното и болките, които ми пречат на движението. Завиждам на младите, като ги гледам как бързат, пък аз не мога”.
А травмата е от страстта му, с която играе футбол в по-младите си години. Но не съжалява.
Любимият му български футболен отбор е „ЛЕВСКИ”, а от чуждите е почитател на „Реал Мадрид”. Има фланелка на отбора и на тима „Барселона”.
За разковниче на своето дълголетие посочва движението, като с убеденост казва: „Животът е движение и движението е живот!И да си обичаш професията, да я работиш със сърце. Не я ли обичаш, не я почвай!“
Любовта на Кръстьо Тютюнджиев към спорта започва, още когато е дете. Заслугата за бъдещата му професионална ориентация обаче е на учителя му по физическо възпитание в Панагюрската гимназия Борис Стоянов, когото определя като Легенда. „Той ме запали по гимнастиката и дори станах много добър гимнастик. Първите ми победи на републикански състезания са по гимнастика“, спомня си рожденикът. На младини той тренира не само гимнастика, а лека атлетика, футбол, плуване, баскетбол, волейбол… „Къци е всестранно развит спортист. Всички спортове му се отдават. Затова беше и много добър учител, учениците и колегите го обичаха“, казва съпругата му Борислава, чийто професионален път също е свързан със спорта.
Когато Кръстьо Тютюнджиев завършва средното си образование в родния град, го канят във военно училище, но той отказва. Отива в Школата за бригадирски кадри, после в Димитровград, където застава начело на национална бригада, подготвяща масови гимнастически упражнения. През 1949 г. бригадата участва в Националната спартакиада. Това събитие повлиява силно на младия панагюрец и той решава да кандидатства във Висшия институт по физкултура. Явява се на изпитите и се класира втори. Докато е студент, непрекъснато спортува. Две години се занимава с алпинизъм, като обикаля цяла България и качва почти всички български върхове и то през зимата. Като бях в София, исках всичко да знам и да мога. Минал съм през всички отбори на Института. Бях и състезател на столичния „Академик”, споделя Треньорът на XX век на община Панагюрище Кръстьо Тютюнджиев.
Именно спортът го среща с девойката от Русе Борислава, която няколко години
след това ще предпочете да дойде в Панагюрище и да стане негова съпруга, вместо да остане в родния си град.
Искрата между двамата пламва по време на тренировки на малка писта в двора на Висшия институт по физкултура, когато Кръстьо е второкурсник, а тя първокурсничка. Силната й страна също била леката атлетика в дисциплините висок скок и бягане с препятствия, където става републикански шампион на 80 м.
За нея леката атлетика е основата за всички други спортове, защото формира качества, нужни навсякъде.
Двамата са заедно вече над 65 години, но госпожа Тютюнджиева още пази еделвайса,
който бъдещият й съпруг й подарява в гр.Банско. Той е на ски курс в Пирин планина и слиза към туристическата база, а тя била тръгнала да се качва и в този момент получила скъпоценното цвете.
„Изкарахме студентските си години, без да имаме пари да идем дори на кино“, споделя г-жа Тютюнджиева, но пази топли спомени за магията по време на разходките им край Перловската река, където бил пансионът й.
„Аз съм си панагюрец. Не съм си и помислил да остана в София.
Чаках да завърша и да се върна. Как да оставя мама и татко, трите си сестри?!“, отговаря дълголетникът на въпроса ми дали не е искал да прави кариера в столицата. А покани има. Когато се дипломира, го канят да започне в Министерството на народната отбрана. Не било лесно да откаже работата, защото в ония години съществува държавно разпределение на младите кадри. След няколко месеца местене ту във Велинград, ту в Русе, успява да се върне в родния си град. Но в Панагюрище работа по специалността му няма и няколко месеца Кръстьо Тютюнджиев работи като хамалин.
През април 1954 г. Димитър Хитрев от Промкомбината му предлага да застане начело на футболния отбор към предприятието. И Кръстьо Тютюнджиев приема, като едновременно с тренировките по футбол от Килимарската фабрика набира момичета, които да тренира като лекоатлетки. Те се представят много добре на областните и републикански работнически състезания. Оценявайки успеха на треньора им, специалисти от Пловдив му предлагат направят Младежка спортна школа, която да ръководи. Речено-сторено. Школата е основана, Кръстьо Тютюнджиев застава начело и започва да търси бъдещи лекоатлети и в Пангюрската гимназия „Нешо Бончев“. Тренировките са всеки ден без събота и неделя и резултатите не закъсняват.
Важен момент в професионалната биография на Кръстьо Тютюнджиев е работата му в Панагюрската гимназия „Нешо Бончев“, където започва на мястото на своя учител Борис Стоянов, който се пенсионира.
Годината е 1958. Житейското колело не спира своя ход, треньорът по лека атлетика също не знае умора дори и след пенсионирането си през 1990 г., след която се отдава на треньорската си работа в клуба по лека атлетика.
За цялостната си преподавателска дейност е награден с орден „Кирил и Методий“, първа степен.
През 2000 г. е избран от комисия, в чийто състав има и журналисти, за
Треньор №1 на община Панагюрище за ХХ век.
Днес се гордее с постиженията на своите 16 републикански състезатели,
които притежават 38 шампионски титли, сред които и от Балканиада.
Първият му национален състезател, който става шампион на България на 400 м бягане, е Пано Матеев.
Сред останалите му възпитаици, печелили шампионски титли, са:
Любомир Талев – републикански рекордьор на висок скок;
Георги Стойковски, когото забелязва на едно околийско състезание и още на другия ден се среща с баща му, убеждава го, че синът му трябва да се занимава със спорт, намира му място в пансион и работи две години с бъдещия национал, който продължава подготовката си в спортното училище в Пловдив;
Николай Петров; Йордан Павлов – четирикратен шампион в многобоя и сребърен медалист на Балканиада;
Велко Николов – балкански шампион на 400 м с препятствия; Стоян Кеков, Кирил Загорски, Николай Ралчев…
Кръстьо Тютюнджиев цени искрените хора. Не крие, че през живота си е имал случаи на предателства, но казва, че не им е обръщал внимание, защото знае, че това е я от слабост, я от завист…, а той не е завиждал през съзнателния си живот на никого за постигнат резултат.
За него най-безценното богатство е задружното семейство, на каквото той се радва.
И днес, на 90-я си рожден ден, ще бъде обграден от обичта на съпругата си Борислава,
дъщеря си Нора, сина си Георги, внуците Трендафил, Борислава и Ваня.
Топлина и усмивки ще му даряват и правнуците.
Наздраве на Учителя и Треньора! И на многая лета!
